Аз чета стари Sms-и, а той ми казва "Върни се при мен, обърни се назад". Не мога. Схванал ми се е вратът и не искам да ми го разтриват. Гледам като кон с капаци. 

Навътре към себе си, където живея напоследък. Освен когато съм бездомна. Тогава се рея като  безпризорно циганче и прося.

Докато разказвах  ентусиазирано историята на един приятел направих лапсус и му казах "гадже". Не знам какво означава това. 

Развали ми се компютърът. Но пък съм цялата с/в розово. 

След днешната спешна-смешна лекция знам няколко естонски думи и цялата история от достоверен източник за свалянето на паметника преди День победьи. Жената не можеше да говори на английски, но колегите не са деца на социализма. Затова се помирихме на ъъъъъъ - тата и леко безсмислените изречения в името на знанието за монополизма и несвободата на естонските медии.

Томаш Станко е днес, след него няколко хубави мъже. 

Доколко бях сред тях, ще питам молекулите си. Те тръпнат в конячно-феликсов радиационен тремор. Дали наистина пълзях по черна дупка, знае великденският заек.

Хаха Нав беше рзбира се - всички включително дамата, а моят мил загубен рак беше в изключително приятен начален шок хаха - треснахме го! Благодаря ти :)) Вчера беше супер, но днес ми се спииии...
А за естонците - обещавам дълго и изчерпателно лично съобщение днес на заинтересованите:))