Остават точно 90 минути до започването на последното представление от фестивала.

Досега гледах репетиция на актьорския клас на любимия ми човек и си казах, че съм един от най-щастливите хора, защото именно той ме въведе  в театъра, научи ме на всичко, изгради в мен непогрешимото усещане за истинското. Благодаря му всеки ден. И го обожавам и боготворя. За да е ясно той е Венцеслав Кисьов.

След малко ще хапна една от онези салати, които Сашо Събев нарича "изкуство в чиния".

После с щастливите хора от класа на Огнян Спиров ще пия бира и ще се наслаждавам на тяхната близост.

Ако видя класа на Венци, ще кажа на един от тях да си сяда веднага на задника и да почва да чете, защото само 5 минути след като го слушах и гледах вече знаех , че е роден режисьор. Оказах се права и според висшестоящата и компетентна инстанция.

Ще подаря на Милена един комплект свои работи от фестивала- както й обещах, защото е добра душа и, въпреки че кашля, ме води на дискотека.

После ще благодаря на Никола Вандов, че ми повярва, въпреки тоталната липса на театроведско образование. Мисля, че не го разочаровах.

Ще се здрависам с директора, който ме покани на друг фестивал, надявам се впечатлен освен от гърдите, и от текстовете ми (за съжаление не особено вероятно, защото не ги е чел хаххахаа).

Ще съзерцая наживо Валентин Ганев и други любими съвременни български актьори, които ей сега виждам отвън през прозореца и които преди малко мило отвърнаха на мрънкащия ми от притеснение поздрав...

Предстои последна нощ в грандиозния ми соц-хотел.

След това предстои връщане на земята (дано падането да е безболезнено...).

Неделно интервю за "Една седмица в София" (дано Стефан да се смили над мен и да изглеждам умна хаха).

Окончателна раздяла с миналото в понеделник.

Инфарктно писане до вторник.

Контролно по зловещ предмет в сряда.

Очакваната среща с непознат.

Сега си татуирам на сърцето фразата, която е върху wallpaper-а на телефона на човека, който ме прави щастлива тук - "Театърът е между думите"...

Всички имена са умишлени. За да няма съвпадения, когато става дума за конкретни дела. Велики в своята конкретика.

е театър:)
Шекспир

И аз съм между думите, но само между светещите.

Към репликата на Уили (в пълния й вариант от 'As you like it') можем да добавим и репликата на Оскар . . 'Животът имитира изкуството'.

Профил на artdnes

Име:Елена ПеневаВъзраст:не казвамПол:не казвамГрад:СофияICQ:не казвамПрофесия:не казвамИнтереси:не казвам