Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
03.05.2007 12:34 - Носталгията
Автор: felixkotkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2878 Коментари: 9 Гласове:
0



Може да се изпита по отношение на всичко - на това, което си пропуснал да бъдеш, на това, което си искал да бъдеш, на това какъв си бил в очите на другите, на милионите ти проекции - мисловни или реални в пространството, времето и вселената изобщо.

Вчера той ми каза нещо много хубаво: има хора, чиито преобладаващи моменти са тези на меланхолията и нещастието (един такъв човек пише тези думи). Но дори тези хора са изпитвали моментите на голямото щастие, еуфорията, която те изстрелва в звездите.

Щастието е много голямо, но после става мъничко и от теб зависи дали ще изпитваш носталгия и тъга по неговото изгубване, или ще си го прибереш като малка топчица в някое скрито чекмедже на душата си.

Ако избереш да го съхраниш, да не го изхабиш цялото като гориво за тъжни спомени, може някой ден да се сетиш за него когато най-много ти трябва, да го накараш да избухне като супернова, да те затоли по същия начин като първия път. Тогава го губиш, чекмеджето е празно. Но си се научил да управляваш щастието си. Което е може би най-хубавото умение.


Тагове:   носталгията,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nait - Не
03.05.2007 20:25
Няма такава възможност...
цитирай
2. felixkotkov - как да няма??
04.05.2007 11:57
Има бе, защо да няма... По същия начин актьорите си запазват емоционалния спомен от различни ситуации и в точен момент на сцената се сещат и се разплакват, потъват, вярват си...
По същия начин една миризма може да предизвика у теб милиони чувства, спомени, безумства, гняв и т.н. емоционална памет.
Не че съм се научила... Но доколкото виждам моят учител е напреднал доста... Не знам как го прави, но изглежда доста щастлив...
цитирай
3. nait - Така изглежда...
04.05.2007 13:23
Според мен обаче споменът за минало щастие не е непременно щастие ;) Много зависи от ситуацията. А и ние не сме актьори, които плачем или се смеем за публиката, нали? И актьорът, когато се смее на сцената не винаги е щастлив, когато плаче - не винаги е нещастен. Това е мое мнение, де. Ако ти можеш да постигнеш това, за което пишеш - свалям ти шапка. Но изправиш ли се пред себе си, трябва да си честна, иначе не става
цитирай
4. mismatched - the power of stories..
04.05.2007 14:18
Светът не е достатъчно реален. Съдя за това по начина, по който една изцяло измислена история е в състояние да ме трогне до неузнаваемост и дори да причини две мънички капчици тъга, стичащи се по бузите ми в тишината, нарушавана единствено от вентилатора на компютъра. Съдбата на един човек там някъде, който дори не е съществувал, донякъде се вплита в моята собствена, може би дори й оказва кармично влияние. Историите имат сила - силата да променят чрез асоциация, силата да изкривяват реалността около себе си, да я огъват, както лекото докосване от ръчичката на малко дете, жадуващо за своята награда, огъва полуразтопена захарна пръчка на панаира в село Neverwhere миналата седмица. Спомените и меланхолията не са нищо повече от осъзнаването на непривидната непоследователност на времето - независимо дали вчера, днес, утре или изобщо някога - трагедията на една съдба е трагедията на една съдба. В "1984" Джордж Оруел (който изобщо не е Джордж Оруел, а и годината изобщо не е 1984) твърди, че миналото не съществува никъде другаде, освен в спомените. То не е там някъде, неподвижно като застинал момент, чакащ времето му да настъпи отново. То е тук - в нас. Ние сме тези, които му придават окраски и багри чрез полу-размити водни боички върху рамката на неясните спомени и платното на мисълта ни. Меланхолията и преживяването на миналото не са нищо повече от зрънца емоции, които някои пазят и трупат в себе си с любовта на катеричка, събираща жълъдчета, а други разпиляват и разпръсват по вятъра с цялото безразличие и студенина на вековен ледник. Само с едно не съм съгласен - според мен съпреживяването и повторното преживяване не изгарят емоцията, по-скоро подхранват душата и й дават възможност да усети, да се научи да изпитва по-силно и по-дълбоко.
цитирай
5. felixkotkov - Нямам какво да кажа
04.05.2007 15:18
Изплезеният чичко е казал, че всичко е относително. Това, което ме радва са вашите думи. Светът е реален за всеки поотделно, както гласи основният закон на феноменологията и аз съм склонна да повярвам:)) Такъв, какъвто ни се явява - с песъчинките по алеите, с емоциите, с меланхолията и т.н. Като се замислиш всичко е толкова просто...
цитирай
6. nait - Да
04.05.2007 23:37
Кой както го чувства...
цитирай
7. nav - Толкова е просто,
05.05.2007 12:18
че за някои е направо неразбираемо.

'Щастието е много голямо', и когато се отскубнем от оковите на времето и представите, то е единствено такова.
цитирай
8. eleni - може, можеее
08.05.2007 11:26
имам си една такава връзка, която периодично се прави на феникс и се разгаря от прибраните в чекмеджето парцалчета от спомен
цитирай
9. juliannikolov - Щастието е само сън, а нещастието е реалност
09.05.2007 01:20
Това е една тъжна, но вярна мисъл на Волтер.
Опитвал съм се да уловя и завинаги да запечатам в съзнанието си кратките щастливи мигове. Мигове, в които наистина ти се струва, че е достатъчно да размахаш криле, за да полетиш...
Много скоро обаче следва приземяването. Като Сизиф започвам изкачването към върха. След много мъка го достигам за миг и когато звездите са толкова ослепително близо отново пропадам в бездната...
Винаги съм се питал каква е тази мистична сила, която съживява сърцето и дава енергия на тялото да започне катеренето към някой нов връх - още по-висок и недостижим...
Този печален кръговрат не спира отакто се помня, но напук на болката трябва да призная, че наистина обичам тази безкрайна поредица от разочарования наречена живот...
*
Носталгията винаги е неприятен спътник и само някое ново предизвикателство е в състояние да я прогони далеч от нас. Изкуството да се живее винаги върви ръка за ръка с умението да се забравя.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2428456
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262