Въпреки че напоследък съм тотално блогоапатична (сори за което, но е факт), днес ще се прежаля само защото моят блог-фейсбук-спам приятел Bla ме е предизвикал на тема библиофилия:))

Та....

Годината беше силна откъм четива и избщо не мога да преброя колко са били.

В първите три месеца правех седмична авторска колонка за книги в Avtora.com и преглеждайки търсачката на сайта установявам, че по-запомнящите (макар и не шедьоври на литературата) неща от нея са:
"Жената от пясъците" на Кобо Абе
"Крадци на лебеди" на Елизабет Костова
"01. Неприличен роман" на Ивайло Борисов

Иван Ланджев издаде първата си поетична книга "По вина на Боби Фишер" тази година и по скромното ми мнение тя е прекрасна, както и интервюто, което си спретнахме в края на лятото.

"Алкохол" на Калин Терзиев е впечатляващ, силен, искрен и дълбок до дъното на болката роман, който ще остане, за разлика от твърде слабата му поетична книга тази година, която се преебах да си купя.

Любимият ми български поет - Петър Чухов - също се отчете с нова стихосбирка и крайната ми пристрастност към писането му ще спре всякакъв коментар за нея.

За сметка на това изобщо няма да спестя хвалби за "Животът като липсваща лъжица" на Иван Димитров, на когото съм тайна обожателка (очевидно повече обожателка, отколкото тайна...) заради това, че най-сетне представя един нов свят, описва ерудирано и интересно нова градска култура, до която никой от българските автори в момента не е имал достъп.

До тук свършвам с българските книги просто защото имаше още много и хубави и ви оставям с послание за световен мир и четете българска литература!

***

Книгата, която ме предизвика еднакво силно и емоцонално и интелектуално в първото полугодие беше "Краят на господин Y" на Скарлет Томас и силно я препоръчвам на всички.

Обичайно се забавлявах с новото издание на любимия ми Пол Остър - "Музика на случайността", както и с новите Буковски, Мураками и Амели Нотомб, с които вече сме в регулярни отношения на стари скучни любовници.

Преди дни приключих с "Чевенгур" на Платонов и от обяснения няма нужда, просто защото е задължителна (бати тъпия коментар наистина, но тва е).

Иначе особено приятна беше личната ми среща с Джак Харт - един обожаван от мен ирландец и в изчаквателна позиция до леглото е "След багера", а интервюто ще четете скоро!

"Живот и страдания на Майкъл К." не ме впечатли, но можете да проверите ревюто за нея. 

На морето препрочетох Бредбъри ("Марсиански хроники") и Азимов ("Самите богове") и коментарът ми е тук.

Дългогодишната ми афера с "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет" все така върви, чета по няколко страници и й се радвам.

Тази година и бая теоритични и философски книги сгънах (покрай следването, не нарочно), но прогресивното затъпяване в следствие от гледане на сериали ми пречи да се сетя за повечето от тях, с изключение на текстовете на Сюзан Зонтаг, Барт, Светлана Алперс и Бенямин, с които се занимавах покрай едно изследване на ролята на погледа във фотографията.

В последните дни мъча "По следите на изгубеното време", както писах и в един предишен постинг и нещо не ми се получава много...

Завършвам с най-якия подарък за рожден ден, който ми направи Мая - книга-уникат със събрани над 100 страници мои стихове от блога и с розова корица с котка, като тази, която е татуирана на крака ми (хаха да, big blond and L, yo:)

За 25-годишнината си получих и цялата колекция на Труд с литература от 19 век от прекрасната ми баба.

Това е. Предизвиквам Момчил, Стефан, Ланджев и Nav, които обаче не ми четат блога, така че ще се спре до тук хаха :)) 

ако знаех какво съм чел тази година
щях да отговоря съвсем сериозно
))

Аз напоследък чета белетристика съвсем чатпатно. Не мога да добавя много, поради щото през последните месеци съм на диета от научни статии и експериментална психология. Все пак трябва да отбележа, че Пратчет продължава да ме впечатлява с хумор, ерудиция и дълбочина. Серията за Тифани Ейкинг (The Wee Free Men, A hat full of sky, Wintersmith, I shall wear midnight) е маняшка, а Невидимите Академици кърти с компилация от футбол, социална психология и себепознание. Автентичната Котка пък си е ... автентично гъста и бликаща субстанция от неконформизъм, идентичност и космати нокти. На рафта ме очакват (в сърдито мърморене) легендарната Мусаши, последните творения на Нийл Геймън (Anansie Boys, продължението на Американски Богове) и прекрасно илюстрирано томче на Руми с любими истории за Насрудин Ходжа и екстатични стихове. Туй то, дотам изпаднах да говоря какво бих прочел.

Поздрави на зелените ти ириси и естествените слънчеви зайчета в косата,
:)