Ето едно малко дългичко ревю, което тия дни писах за книгата...

Ако приемем, че творецът се познава по второто произведение, то романът, последвал най-касовия дебют в американската литература („Историкът“ измества дори Дан Браун от бестселър класациите) е написан от един особено прецизен автор.

Новата книга на Елизабет Костова „Крадци на лебеди“ впечатлява с детайлното проучване на материята, с която се занимава. Затова и изящното изкуство е претворено толкова ярко от словесното, че образите, които авторката създава, често са по-живи от реалните картини.

В романа талантливият съвременен американски художник Робърт Оливър напада с нож картина в Националната галерия на Вашингтон, претворяваща мита за Леда и лебеда.

След като е арестуван, случаят му е поверен на психиатъра Андрю Марлоу, който също се занимава с рисуване, известен е с успешната си работа с творци в криза, както и с умението да накара „и камък да заговори“.

Това обаче не му се отдава с новия му пациент – депресиран, чудат и вманиачен по непознат женски образ, Робърт запазва мълчание за цяла година. През това време лекуващият му психиатър търси начин да му помогне да излезе от клиниката и кризата, нарушавайки куп лекарски правила с лекотата, с която пациентът му рисува гениални платна.

Безмълвният образ, около когото се завихря сюжетът е изграден от представите на другите за него – едно субективно събирателно от разказите на бившата му съпруга, любовницата, колегите, с които Марлоу се среща.

Така той става рефлексия, подобна на картина – зад нея има вселена от реалности, а пред нея - космос от възможности за интерпретация.

Подобно на „Историкът“, и „Крадци на лебеди“ търси причините за настоящето в артефакти от миналото – загадки, чието решаване помага на персонажите да намерят пътя към бъдещето.

Отново присъстват писмата, конструиращи човека като такъв, какъвто иска да бъде – отминала практика от бавно течащото време, което в книгата е едновременно веществена реалност на „истински хора“ и фантазия, претворена чрез изкуството.

Романът преплита няколко сюжета, развиващи се в различно време - настоящето, миналото на Оливър и още по-далечното минало на живота на двама от първите импресионисти – талантливата Беатрис дьо Клервал и нейния чичо. Призраците им преследват движещия персонаж и само разплитането на загадката може да освободи Марлоу от капана на собствените му нерешени проблеми.

Всичко това се случва в едни по-скоро ненужно разточителни 600 страници, в които авторката сякаш е забравила, че трудността да измисляш истории и персонажи би трябвало да е обвързана с усилията да убедиш читателите, че си заслужава да ги поемат. И въпреки че „Крадци на лебеди“ е четивен роман, подробностите в него се трупат на непремерени купчинки всеки път, когато някой от героите започне да разказва.

За сметка на това, повечето развръзки са безпроблемно предвидими, което отдалечава наратива от неминуемото сравнение с книгите на Дан Браун и го приближава към романтично разточителната Филипа Грегъри например.

Увлечена в детайлите, Елизабет Костова изпуска конците и на характерността на персонажите си. И въпреки че всеки от тях разказва историята си непрекъснат, в един момент многогласието се слива в безкраен монолог на неразличими застъпващи се гласове.

Последното е оправдано с факта, че качественият допир до Изкуството, осъществен от всички персонажи в една или друга степен, премахва различията между тях. Дали наистина обаче е възможно езикът да се пренася през вековете, след като дори изразните средства преживяват своите метаморфози?

По-скоро не и аргумент в тази посока е мелодраматичният край на романа, който задрасква всяка амбиция за сериозно произведение. Мета препратките, аргументираните развития и психологическата достоверност плахо отстъпват на финала, който затваря кадъра с рамка-розово сърце.

Така „Крадци на лебеди“ не успява да бъде нищо повече от четивна мелодраматична история за изкуството като лудост и криза, която руши и създава живот. А може би не е и нужно...

 

Сериозно усилие да се прочете, че и да се анализира. Интересно ми е колко човека освен ти и авторката сте го направили.

Пусни името на авторката на английски и ще се учудиш колко много хора са го направили. Тя е събитие в Америка, победила е Дан Браун в бестселър класациите. Все едно да питаш него има ли кой да го чете:))
Което, разбира се, не лишава книгата от нито един от недостатъците й...

ти сериозно ме изненада. моите почитания към госпожа костова, която е уцелила вкуса на милионите.

YouВ’re on top of the game. Thanks for srahing.

Js6jFQ <a href="http://nltuwmoxjfed.com/">nltuwmoxjfed</a>

rRiQR3 <a href="http://kzrgplirruzh.com/">kzrgplirruzh</a>

a8r0y1 , [url=http://sejryijlhjpo.com/]sejryijlhjpo[/url], [link=http://vwgcjlrxzqyk.com/]vwgcjlrxzqyk[/link], http://weyjlagghgbo.com/