Млад, но вече професионално циничен тип иронизира постсоц средата, от която идва, но и иска да си отиде. Особено внимание обръща към типичните герои на Прехода, към които изпитва безгранично презрение.

Автори като Вивег, Пелевин, Минаев и много други с тонове черен хумор отдавна претвориха абсурда на постсоциалистическото общество.

В редицата се подрежда и Ивайло Борисов с дебютната си книга „01. Неприличен роман”.

Блогър и отявлен хейтър, той успява в близо 300 страници по забавен начин да се изгаври с българската реалност - късния соц и ранния див капитализъм, българските порядки и криворазбраната „българщина”.

Прави го, като взима най-доброто от всички преди себе си – наркотичните трипове и нездравословното пиянство от "Генерация Π“, родителските грижи, граничещи с малоумието от "Възпитаване на девойки в Чехия" и аристократичната денди-надменност и нихилизъм от героите на "Духless“ или "The Мацки“.

Всичко това – гарнирано с тонове местна екзотика.

Главният персонаж в "01. Неприличен роман” е Бенедикт Томов – сякаш роден (в малко провинциално градче), за да бъде загубеняк, той отказва да се бори за първите места в класа, работата и обществото и вместо това ги изненадва отзад (понякога буквално).

Дали ще се издразниш зверски на анти-национализма и надменността му, или ще избереш неговата страна срещу комплексарския и провинциален манталитет на българина, ще избереш сам.

Със сигурност обаче добре ще се посмееш. Напълно е възможно и да се зарибиш дотолкова, че да не забележиш как кимаш с тъпа усмивка на всяко следващо безмилостно описание на част от живота ти.

Един модерен роман на модерен градски човек, написан на модерен жаргон. Без излишни претенции, пределно вулгарен и с това – много истински, „01“ едва ли ще те остави безразличен, но едва ли и ще влезе в учебниците по литература. И слава богу...