Постинг
21.09.2007 13:49 -
"Ти си най-хубавият ми парфюм" Телесно - 2
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4539 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2007 14:33
Прочетен: 4539 Коментари: 14 Гласове:
0
Последна промяна: 21.09.2007 14:33
Всеки човек мирише различно. Някои мъже миришат сладко, дори сладникаво. Други са толкова горчиви, че дори парфюм и баня не могат да го скрият. Понякога собствената миризма на мъжете, с които съм била е съответствала на вкуса на кожата. Като храната. Да опиташ, да дегустираш.
Не винаги ми харесва. Понякога ме отвращава. Честно я търпя, случвало ми се е да усещам толкова неприятна миризма, че да ми се повдига, и въпреки това да се притискам в някого, защото всичко освен проклетата миризма ме побърква.
Но май не е това подходът. Веднъж дълго се виждах с един чудесен мъж. Всичко му беше наред. Тялото беше съвършено, интелектът многократно надминаваше моя, както и всички други качества, които някога са ме интересували. Но когато се приближаваше до мен миризмата на тялото и дъхът му ме побъркваха.
Толкова силно и отблъскващо не би ми подействала кофа с разложен боклук. Реших, че си въобразявам и че се глезя, че мога да свикна, но с течение на времето тялото ми започна да настръхва само когато той се приближи.
И да се дърпа. Свивах се като охлюв, и усещах как, ако наистина бях котка, щях да му издера очите. А той явно нямаше такива проблеми. И никак не разбираше какво се случва.
Обяснете ми, как по дяволите можеш да кажеш на един човек "Не можем да сме заедно, защото СМЪРДИШ!". Много ясно, че си мълчах. И се опитвах да се боря със себе си. Но в един момент се появи друг. Ей така, съвсем случайно в едно шумно място.
Започнахме да си говорим без да имам каквато и да било мисъл, че ми харесва. Той само доближи лице до мен и опря брадата си до лицето ми. И ми светнаха крушките. За около секунда вече знаех, че това ще е най-съвършеният любовник. Подсъзнанието ми заработи на пълни обороти. Една секунда. Феромони.
След това бях с него. Мисля, че това беше най-истински духовният секс, който съм правила. Все едно цял живот съм чакала точно този човек, точно тази нощ, точно така - надминаващо фантазията ми преживяване. По разбираеми причини не можах да се върна при другия...
Един друг път си направих среща с непознат. Преди това си бяхме говорили дълго и усещането за подобна енергия беше ужасяващо. Беше първият път, когато се навих да се видя с някого след като си бяхме чатили (след това го повторих с друг, но не беше нищо особено).
Той се появи и аз се уплаших. Исках да побегна, толкова странно физически същество, че шокът беше нереален. Насилих се да остана на мястото и да го изчакам да се приближи. Беше ме страх да го погледна в очите и пусках всички стени и кепенци в комуникацията.
Слава богу, той издържа на първоначалния ми уплах и ми даде малко време да свикна с хищническото му държание, с импулсивността, с бързата мисъл, с атакуващото и завоевателско поведение на човек, който е много повече от света, на човек, който е свят сам по себе си. След известно време се бях адаптирала и една вечер за първи път се прегърнахме.
Тогава разбрах какво точно означават онези разговори, в които часове наред си довършвахме изреченията и всичко беше като безкраен поток от асоциации, река от цветове, звуци, усещания, онази близост, все едно сме прекарали някой минал живот заедно.
Успях единствено да прошепна "Ти си най-хубавият ми парфюм. Моля те, не се отлепяй от тялото ми"....
Не винаги ми харесва. Понякога ме отвращава. Честно я търпя, случвало ми се е да усещам толкова неприятна миризма, че да ми се повдига, и въпреки това да се притискам в някого, защото всичко освен проклетата миризма ме побърква.
Но май не е това подходът. Веднъж дълго се виждах с един чудесен мъж. Всичко му беше наред. Тялото беше съвършено, интелектът многократно надминаваше моя, както и всички други качества, които някога са ме интересували. Но когато се приближаваше до мен миризмата на тялото и дъхът му ме побъркваха.
Толкова силно и отблъскващо не би ми подействала кофа с разложен боклук. Реших, че си въобразявам и че се глезя, че мога да свикна, но с течение на времето тялото ми започна да настръхва само когато той се приближи.
И да се дърпа. Свивах се като охлюв, и усещах как, ако наистина бях котка, щях да му издера очите. А той явно нямаше такива проблеми. И никак не разбираше какво се случва.
Обяснете ми, как по дяволите можеш да кажеш на един човек "Не можем да сме заедно, защото СМЪРДИШ!". Много ясно, че си мълчах. И се опитвах да се боря със себе си. Но в един момент се появи друг. Ей така, съвсем случайно в едно шумно място.
Започнахме да си говорим без да имам каквато и да било мисъл, че ми харесва. Той само доближи лице до мен и опря брадата си до лицето ми. И ми светнаха крушките. За около секунда вече знаех, че това ще е най-съвършеният любовник. Подсъзнанието ми заработи на пълни обороти. Една секунда. Феромони.
След това бях с него. Мисля, че това беше най-истински духовният секс, който съм правила. Все едно цял живот съм чакала точно този човек, точно тази нощ, точно така - надминаващо фантазията ми преживяване. По разбираеми причини не можах да се върна при другия...
Един друг път си направих среща с непознат. Преди това си бяхме говорили дълго и усещането за подобна енергия беше ужасяващо. Беше първият път, когато се навих да се видя с някого след като си бяхме чатили (след това го повторих с друг, но не беше нищо особено).
Той се появи и аз се уплаших. Исках да побегна, толкова странно физически същество, че шокът беше нереален. Насилих се да остана на мястото и да го изчакам да се приближи. Беше ме страх да го погледна в очите и пусках всички стени и кепенци в комуникацията.
Слава богу, той издържа на първоначалния ми уплах и ми даде малко време да свикна с хищническото му държание, с импулсивността, с бързата мисъл, с атакуващото и завоевателско поведение на човек, който е много повече от света, на човек, който е свят сам по себе си. След известно време се бях адаптирала и една вечер за първи път се прегърнахме.
Тогава разбрах какво точно означават онези разговори, в които часове наред си довършвахме изреченията и всичко беше като безкраен поток от асоциации, река от цветове, звуци, усещания, онази близост, все едно сме прекарали някой минал живот заедно.
Успях единствено да прошепна "Ти си най-хубавият ми парфюм. Моля те, не се отлепяй от тялото ми"....
една от най-любимите ми песни
500 най-добри песни според БгРадио № 259
Отвори врати най-голямата трапезария за ...
500 най-добри песни според БгРадио № 259
Отвори врати най-голямата трапезария за ...
1.
анонимен -
Разбрах те
21.09.2007 18:04
21.09.2007 18:04
и теб и другата в теб. Много смислено.
Когато не понасяш нещо, просто не бива да го търпиш. А ако е наистина парфюм от които и аз си страдам, направо можеш да кажеш - от теб ми идва мириз на нова мушама... имам алергия към тази миризма. И се освобождаваш лесно. Така ме е научила нетърпимостта , защото знам какво е гаденето или събуждането от парфюм...
цитирайКогато не понасяш нещо, просто не бива да го търпиш. А ако е наистина парфюм от които и аз си страдам, направо можеш да кажеш - от теб ми идва мириз на нова мушама... имам алергия към тази миризма. И се освобождаваш лесно. Така ме е научила нетърпимостта , защото знам какво е гаденето или събуждането от парфюм...
Говоря за естествената миризма на хората. След баня, без никаква химия. За това какво точно излъчват твоите си пори. Парфюмът лесно се сменя, но когато естествената миризма на някой ти е противна, не можеш да я смениш.. и трябва или да се примириш, или да смениш човека.
Говоря за това, че понякога има нещо като естествена съвместимост между хората. На ниво феромони. Нея не можеш да я излъжеш с рационални аргументи. Освен това не можеш да убедиш човека до теб да престане ако обича да мирише така:))
цитирайГоворя за това, че понякога има нещо като естествена съвместимост между хората. На ниво феромони. Нея не можеш да я излъжеш с рационални аргументи. Освен това не можеш да убедиш човека до теб да престане ако обича да мирише така:))
be kvi sa tia gluposti
otivam da se naparfiumiram. Mnogo.
цитирайotivam da se naparfiumiram. Mnogo.
4.
анонимен -
Аха,
21.09.2007 19:20
21.09.2007 19:20
На всеки човек мирише различно, освен дето се отличава по вкуса. На някои мъже е сладка, дори сладникаво. Други им е толкова горчива, че дори парфюм и баня не могат да я скрият. Понякога, на мъжете, с които съм била, е съответствала на вкуса на кожата. Като храната. Да опиташ, да дегустираш. Нали вкусът зависел от нея. Но не само, има и нещо друго
Не винаги ми харесва. Понякога ме отвращава. Честно я търпя, случвало ми се е да усещам толкова неприятна миризма, че да ми се повдига, и въпреки това да се притискам в някого, защото всичко освен проклетата й миризма ме побърква.
Но май не е това подходът. Веднъж дълго се виждах с един чудесен мъж. Всичко му беше наред. Тялото беше съвършено, интелектът многократно надминаваше моя, както и всички други качества, които някога са ме интересували. Но когато я изтърваше в мен, миризмата и особено вкуса й ме побъркваха.
Толкова силно и отблъскващо не би ми подействала кофа с разложен боклук. Реших, че си въобразявам и че се глезя, че мога да свикна, но с течение на времето тялото ми започна да настръхва само когато той се приближи.
И да се дърпа. Свивах се като охлюв, и усещах как, ако наистина бях котка, щях да му издера очите. А той явно нямаше такива проблеми. И никак не разбираше какво се случва.
Обяснете ми, как по дяволите можеш да кажеш на един човек "Не можем да сме заедно, защото има гаден вкус и СМЪРДИ!". Много ясно, че си мълчах. И се опитвах да се боря със себе си. Но в един момент се появи друг. Ей така, съвсем случайно в едно шумно място.
Започнахме да си говорим без да имам каквато и да било мисъл, че ми харесва. Той само доближи лице до мен и опря брадата си до лицето ми. И ми светнаха крушките. За около секунда вече знаех, че това ще е най-съвършеният любовник. Подсъзнанието ми заработи на пълни обороти. Една секунда. Феромони.
След това бях с него. Мисля, че това беше най-истински духовният секс, който съм правила. Все едно цял живот съм чакала точно този човек, точно тази нощ, точно така - надминаващо фантазията ми преживяване. По разбираеми причини не можах да се върна при другия...
Един друг път си направих среща с непознат. Преди това си бяхме говорили дълго и усещането за подобна енергия беше ужасяващо. Беше първият път, когато се навих да се видя с някого след като си бяхме чатили (след това го повторих с друг, но не беше нищо особено).
Той се появи и аз се уплаших. Исках да побегна, толкова странно физически същество, че шокът беше нереален. Насилих се да остана на мястото и да го изчакам да се приближи. Беше ме страх да го погледна в очите и пусках всички стени и кепенци в комуникацията.
Слава богу, той издържа на първоначалния ми уплах и ми даде малко време да свикна с хищническото му държание, с импулсивността, с бързата мисъл, с атакуващото и завоевателско поведение на човек, който е много повече от света, на човек, който е свят сам по себе си. След известно време се бях адаптирала и една вечер за първи път се прегърнахме.
Тогава разбрах какво точно означават онези разговори, в които часове наред си довършвахме изреченията и всичко беше като безкраен поток от асоциации, река от цветове, звуци, усещания, онази близост, все едно сме прекарали някой минал живот заедно.
Успях единствено да прошепна "Ти си най-хубавият ми парфюм. Моля те, подръж го още малко"....
цитирайНе винаги ми харесва. Понякога ме отвращава. Честно я търпя, случвало ми се е да усещам толкова неприятна миризма, че да ми се повдига, и въпреки това да се притискам в някого, защото всичко освен проклетата й миризма ме побърква.
Но май не е това подходът. Веднъж дълго се виждах с един чудесен мъж. Всичко му беше наред. Тялото беше съвършено, интелектът многократно надминаваше моя, както и всички други качества, които някога са ме интересували. Но когато я изтърваше в мен, миризмата и особено вкуса й ме побъркваха.
Толкова силно и отблъскващо не би ми подействала кофа с разложен боклук. Реших, че си въобразявам и че се глезя, че мога да свикна, но с течение на времето тялото ми започна да настръхва само когато той се приближи.
И да се дърпа. Свивах се като охлюв, и усещах как, ако наистина бях котка, щях да му издера очите. А той явно нямаше такива проблеми. И никак не разбираше какво се случва.
Обяснете ми, как по дяволите можеш да кажеш на един човек "Не можем да сме заедно, защото има гаден вкус и СМЪРДИ!". Много ясно, че си мълчах. И се опитвах да се боря със себе си. Но в един момент се появи друг. Ей така, съвсем случайно в едно шумно място.
Започнахме да си говорим без да имам каквато и да било мисъл, че ми харесва. Той само доближи лице до мен и опря брадата си до лицето ми. И ми светнаха крушките. За около секунда вече знаех, че това ще е най-съвършеният любовник. Подсъзнанието ми заработи на пълни обороти. Една секунда. Феромони.
След това бях с него. Мисля, че това беше най-истински духовният секс, който съм правила. Все едно цял живот съм чакала точно този човек, точно тази нощ, точно така - надминаващо фантазията ми преживяване. По разбираеми причини не можах да се върна при другия...
Един друг път си направих среща с непознат. Преди това си бяхме говорили дълго и усещането за подобна енергия беше ужасяващо. Беше първият път, когато се навих да се видя с някого след като си бяхме чатили (след това го повторих с друг, но не беше нищо особено).
Той се появи и аз се уплаших. Исках да побегна, толкова странно физически същество, че шокът беше нереален. Насилих се да остана на мястото и да го изчакам да се приближи. Беше ме страх да го погледна в очите и пусках всички стени и кепенци в комуникацията.
Слава богу, той издържа на първоначалния ми уплах и ми даде малко време да свикна с хищническото му държание, с импулсивността, с бързата мисъл, с атакуващото и завоевателско поведение на човек, който е много повече от света, на човек, който е свят сам по себе си. След известно време се бях адаптирала и една вечер за първи път се прегърнахме.
Тогава разбрах какво точно означават онези разговори, в които часове наред си довършвахме изреченията и всичко беше като безкраен поток от асоциации, река от цветове, звуци, усещания, онази близост, все едно сме прекарали някой минал живот заедно.
Успях единствено да прошепна "Ти си най-хубавият ми парфюм. Моля те, подръж го още малко"....
макар че мисля, че всички други си разбираха за какво иде реч и преди:)
А ти Яворе внимавай, че ако прекалиш с парфума нема да седна до теб у киното!
цитирайА ти Яворе внимавай, че ако прекалиш с парфума нема да седна до теб у киното!
след душ и без дезодоранти, одеколони и пр., е "виновен" един единствен ген, който вече е открит.
цитирайв такъв случай хората са предопределени да си пасват генетично..
цитирайПо-скоро е предопределено доколко си подхождат, но тук влизаме в мазалото на "Nature Vs Nurture" и наистина става сложно:).
Аз лично отдавам предпочитание на второто, но за всеки случай отчитам и първото:).
цитирайАз лично отдавам предпочитание на второто, но за всеки случай отчитам и първото:).
Хаха, това за всеки случай ми хареса.
Ако си чел за полемиката "Nature Vs Nurture", ще знаеш и че едното активира/моделира другото ;)
Това Versus изпадна от фразата доста отдавна.
цитирайАко си чел за полемиката "Nature Vs Nurture", ще знаеш и че едното активира/моделира другото ;)
Това Versus изпадна от фразата доста отдавна.
10.
анонимен -
хах
01.10.2007 23:43
01.10.2007 23:43
Какви са тези глупости като "духовен секс" и това, че той те е превъзхождал интелектуално много пъти...?пффф
цитирайправ си, сексът винаги е един и същ и никой не ме превъзхожда интелектуално:))
цитирай
12.
анонимен -
точно така
03.10.2007 01:46
03.10.2007 01:46
:)
:)
:)
цитирай:)
:)
13.
анонимен -
феромони
10.10.2007 12:39
10.10.2007 12:39
на мен пък ми е запушен носа :)
не, сега сериозно, феромоните, отговорни за сексуалното привличане няма да бъдат идентифицирани скоро, защото при хората съществуват и други фактори, например социални, психологически, бла-бла. не че не съществуват, напротив, просто е много трудно да бъдат разграничени от други причини.
така че цялата работа е малко мътна и привличането или отблъскването се усеща по-скоро интуитивно/подсъзнателно
цитирайне, сега сериозно, феромоните, отговорни за сексуалното привличане няма да бъдат идентифицирани скоро, защото при хората съществуват и други фактори, например социални, психологически, бла-бла. не че не съществуват, напротив, просто е много трудно да бъдат разграничени от други причини.
така че цялата работа е малко мътна и привличането или отблъскването се усеща по-скоро интуитивно/подсъзнателно
Толкова много фактори, че направо ти става интересно хехе
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5262
Блогрол