Върнах се от Будапеща, след което известно време се скъсвах от бачкане по това.

Тук тъкмо стана тъмно и единственото, което чувам, са крясъците на нахалните гларуси, които до преди малко хранех с остатъци от сандвич.

Сега морето е тихо и черно.

Сутринта беше оловно, с тюркоазени оттенъци, не много развълнувано, но все пак шумно и мрачно.

Извърших ритуала си с необходимата сериозност - първия път през годината, когато видя море, винаги сядам с лице към хоризонта, пия кафе и зяпам около 2 часа.

След това четох Амели Нютомб, писах, гледах "Сол" на Барба и се разхождах из Варна.

Мълчание, самота и тишина цял ден.

Междувременно Киро се влюбва. Честито!

Na 2 mqsto Vidka 3 Hadjiivanova

Ели, как може в първото изречение на текст със заглавие Варна да напишеш Будапеща? И кога да очакваме видеата от Будапеща?
И все пак морето е по-вдъхновяващо от Дунава, нали?
:)