Във Варна с двамата 
като Мечтатели крачим 
и аз съм плънката
на пая, който е толкова сладък, 
че понякога леко горчи.
гледаме Питър Брук 
и ни треперят краката 
защото не сме свикнали с Откровението.
После пием мента 
и пейката в парка
е космически кораб, 
с който политаме тримата.
Понякога пропускаме да помълчим пред сцената
но пък морето винаги е в нас.
Дори когато не плуваме
а само на брега танцуваме
тримата тримата
без да става дума 
за театъра. 
И аз си затварям очите и помня моментите 
с тях двамата
високо сред облаците.
Мъже, създадени за подвизи:))