"Степента на развитие на една цивилизация се измерва в отношението й към възрастните хора." - твърди авторът на пиесата „Сибир“ и въпреки всички притчи и приказки, цивилизациите упорито показват, че не са си научили урока.

Така представлението „Дом“ - най-играната пиеса на австрийския драматург Феликс Митерер идва у нас, за да удари звучен шамар в лицето на всеки позабравил старите и преповтаряни истини.

Да, неговата тема звучи особено актуално точно тук и сега и най-хубавото е, че ни кара да се замислим върху съдбата на възрастните си роднини без ненужно размахване на пръст, поучения и проповеди.

В една „тъмна нощ“ (за да не видят съседите), след като си счупва крака, възрастен мъж е изпратен принудително от семейството си в старчески дом. Като стара и ненужна дреха, която обаче все още прекалено много обичаш, за да зарежеш безцеремонно. Като тъжна и леко досадна песен, която триеш от плеъра, но от време на време тайно слушаш – от носталгия, задължение, привързаност.

Дали „удобното“, „безпроблемно“ болнично съществуване наистина може да бъде сравнено с пребиваване във военен затворнически лагер? Абсолютно – убеден е господин Шуле в своите диалози-равносметки със своите снаха, син и милостив президент на републиката.

И неговият красив, вълнуващ, поетичен и в същото време остър и социално критичен монолог не ни спестява и секунда от иронията на субективния поглед над живота, в който винаги има поне 2 противоположни верни отговора.

Изпълнена с много ирония и чувство за хумор, пиесата е поредният смислен опит на режисьора Веселин Димов да поставя у нас качествена съвременна австрийска драматургия (след „Блус под земята“ и „Обругаване на публиката“ на Петер Хандке и „Смъртта и момичето“ на Елфриде Йелинек). Ако те влече, провери я!

Автор: Елена Пенева. Текстът е публикуван в Програмата.