Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
03.07.2007 22:45 - Моето минало време
Автор: felixkotkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8050 Коментари: 21 Гласове:
0

Последна промяна: 10.07.2007 16:21


Ето ме преди няколко години - след раздялата с Него и много искрена. Не знам защо ги постнах тези неща - присетих се докато си ровя из компютъра...
Сред уроците на живота пропуснах  задължителния  "да се пазя от ново влюбване". Все още се хвърлям... не знам докога... 
Ухилената снимка е от приблизително същото време.


image


Ето и нещата...
........................................................................................................................................


Чета Буковски по трамваите и спирките

и в оня скапан бар, където бирата е лев и двайсет.

А ти ми казваш, че го правя, 

защото нямам собствен интелект -

И така компенсирам разликата.

Мило. Сигурно съм твърде тъпа путка,

защото все още опитвам

 с мъже като теб да меря нещо,

което и без това нямам...

Но ти не знаеш

как тайно бавно и сигурно побеждавам

и забравям всички музиканти

и чукам бармани, математици и манекени

само за да разбера

дали е 100% безнадеждно

И почти се заблуждавам

стига да не слушам  музика,

да не пия и да не чета в трамваите.

не ми е нужно нищо повече от едно малко

и едно чукане в ъгъла на тръгване

без теб.


...................................................................................................................................

Събирам красота от пясъка, крада любов от чуждите разменени погледи и прегръдки, възхищавам се на спокойствието на чуждите приливи, отливи и вълнения и трупам света в празнотата на пустото си сърце. 
Когато почти се напълни, се излива от пресъхналите ми очи, от изхабените ми устни и преуморените ми пръсти. Паля и гася надеждата и всяка нощ градя нов план за невъзможен строеж, в несъществуващо пространство, на което ти и аз сме основа. 
Проспивам изгревите, остават само безброй залези - знак на несигурното начало и неизбежния край. Ще ти посветя първото си събуждане - с подарък - лишаване от присъствието ми. И това ще е изгревът на несигурното бъдеще - начало на отлива, който ще донесе прилив. Някога...Едва ли ще го дочакам...

............................................................................................................................

Странно как можеш да обичаш

Крайното несъвършенство

Толкова е нелогично,

Че е направо смешно

Още виждам светлината в косите ти

Още гледам поробено пръстите ти

и завиждам на цигарата между тях

Още чувам гласа ти

Още съм на колене пред всяка обида

Готова да съм роб на глупостта ти

И на лошотията

Още боли – не толкова силно-

вече сме толкова други,

но в няколко кратки момента

усещам страха да те докосна

Което значи, че не е забравено

Онова зловещо обичане...

..................................................................................................

С тебе се разделяме бавно

Вървим от началото към края

обречени и объркани,

но някак доволни, и още тогава -

знаещи, че всичко ще свърши.

При това - бързо.

Все едно като в онзи филм

сме се родили старци

и животът ни е надежда

за утрешното слънце –

с една болка по-малко.

Преодоляваме това, че сме възрастни

и ставаме бавно деца.

После - пеленачета

Накрая, както си плачем

върху гърдите на майка си,

умираме.

Край на надеждата.

Край на играта .

Аз и ти така се събрахме -

между другото, на две, на три

само и само да има

с кого да се разделим...

.....................................................................................

Изобщо не искам да те чувам

Вземи си звездите и се омитай-

Изобщо цялото това общуване

Е крайно безсмислено...
 

 



Тагове:   моето,   минало,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nait - !
03.07.2007 23:22
Не се самоунищожавай, винаги има утре
цитирай
2. felixkotkov - Няма бре,
03.07.2007 23:26
как:)) Това беше отдавна, отдавна. Сега като го чета се учудвам на наивността си...

Но да, прав си - емоционално самоунищожителна съм. И освен това, както казва един много любим човек, съм емоционален мазохист.
Истината е, че болката засега е най-големият ми стимул за писане. Голямо вдъхновение, няма що:)) Между другото, и този блог беше направен защото имах нужда да излея едни депресии.
Изкуството и писането за мен са терапия.
цитирай
3. joker07 - добра терапия
04.07.2007 00:05
ако питаш мен... или както обичам да казвам автопсихоанализа - това бъркане вътре в нас, всичките разрези на така наречената ни личност
могат да извадят толкова неща на показ по начин,
на който би завидял и квалифициран психотерапевт :))
чудя се, ако болката не съществуваше
какво ли щеше да бъде изкуството ни!?
цитирай
4. felixkotkov - Зелено
04.07.2007 00:14
еугленено? :))))
цитирай
5. joker07 - хехех,
04.07.2007 00:29
добър отговор...

или трябва да се допитаме до вогонското изкуство :)))

цитирай
6. chris - че то миналото ти по-хубаво от бъдещето било .. :)
04.07.2007 11:22
гласувам за миналото :)
цитирай
7. juliannikolov - Хубаво е, че болката те вдъхновява за съзидание
04.07.2007 11:57
Малцина умеят да трансформират отрицателната енергия в нещо градивно.
Изкуството съществува, за да ни утешава, а само страстите вдъхват живот на изкуството - интересен кръг:).
Трудно е да погледнеш към дълбините на душата си без да изпиташ поне малко болка. Всички чувствени натури до известна степен са емоционални мазохисти.
цитирай
8. felixkotkov - :))
04.07.2007 13:46
Защо за миналото, Сhris? Ма то виж какво е неочукано творчески, и тъжно и самоунищожително... Сега знаеш ли колко по-грееща ми е усмивката:))))
цитирай
9. chris - .. защото
04.07.2007 14:17
е някакси по-близо до мен , вероятно ..
сега какво - пораснали , играем в театъра на псевдомечтите си .. тогава е било по-истинско ..
цитирай
10. felixkotkov - :))
04.07.2007 14:28
Да... сблъсъкът явно повече ти харесва от псевдо щастието. и това е нормално. Идеята е да се учиш да преминаваш на друго ниво без да си псевдо, без да се топнеш до шия в лайната на битието.
Важно е да се променяме и най-вече да надграждаме... Ако си оставахме едни и също щеше да е... глупаво.
цитирай
11. chris - :)
04.07.2007 17:01
тогава няма да гласувам за утрешния ти пост :)
цитирай
12. анонимен - uDuoT.info
04.07.2007 17:29
колкото и да е някак си странно, но като човек подвластен на адреналина и екстрмизма в кофти моменти и аз пиша някакви гадни неща, плод на емоционалния мазохизъм, както ти го наричаш. Но има и такива моменти. Както е казал Форест Гъмп : Shit happens! :) cheer or beer up :D
цитирай
13. capish - ех ако можеше..
04.07.2007 17:40
да изпие човек хапчето на забравата, но не е възможно. Реалността е жестока понякога. :(
цитирай
14. chris - capish ,
05.07.2007 10:59
електрошокове има и всичко се забравя много удобно :)
цитирай
15. felixkotkov - Не мисля, че трябва да забравяме
05.07.2007 12:06
Дори обратното - да помним. НО не болезнено, а да надграждаме под формата на мъдрост. Един изключителен човек често ми повтаря, че светът е прекрасен и всичко, което животът ти поднася е добър урок. Животът си знае работата и ти просто трябва да му се отдадеш с доверие.
Когато се научиш да бъдеш истинска част от него, хармонията става реална. И наистина има смисъл във всичко - мъдростта се изразява не в знания, а в умение на тълкуваш света, да го виждаш безпристрастно дори когато лично те засяга.
Трудно е. Уча се.
цитирай
16. nav - Мда,
05.07.2007 12:22
какви ли не форми на електрошокове е измислил Хомото Сапи. Затова повтаря едни и същи грешки.
Ах, как обичам жестокостта на Живота, с която ни бута извън гнездото и удобството.
Добрата птица учи малките си не само да летят, но и да отлитат.
цитирай
17. анонимен - към nav:
07.07.2007 21:58
Дай ми идея...електрошок...чук или каквото се сетиш - само и само да не повтарям грешките си. Което май е невъзможно. Останаха ми само мечтите за порно филми :)

д.В. отново

цитирай
18. nav - Хм,
07.07.2007 23:52
няма невъзможни неща, поне при мен.
Грешките обикновено се повтарят докато не си научим урока. Ако все пак не става, ето един трик. Когато не можеш да избегнеш дадена грешка, приеми я като полезна закономерно, като нещо ценно. Автосугестия. Има чудотворно терапевтичен ефект. Вервай ми ;)
цитирай
19. magrathea - :)
08.07.2007 13:02
Много си хубава!

....и продължавай да се усмихваш!
цитирай
20. anially - "Дори обратното - да помним. ...
08.07.2007 19:23
"Дори обратното - да помним. НО не болезнено, а да надграждаме под формата на мъдрост. Един изключителен човек често ми повтаря, че светът е прекрасен и всичко, което животът ти поднася е добър урок. Животът си знае работата и ти просто трябва да му се отдадеш с доверие." - Страхотно! и аз мисля така...
Хубаво ми става в твоя блог, кара ме да виждам, да мисля света по различен начин, по-широк, разнообразен и многопластов...
цитирай
21. melanholik - много е красиво
27.07.2007 21:38
това което си написала.

...И тук да вкарам мойте депресий...

...живота понякога не е никак шибан, но по-често е направо отвратителен. Лично аз през целия си живот никога не съм бил щастлив, не познавам по-силно чувство от болката и тъгата.

...просто, света си е шибан - това се вижда, от който и ъгъл да го погледнеш. Всичко е противопостаняве на лични персонални вселени, отстояване на лични персонални вселени. Най-валидния закон в живота, е Закона На Лоста - две сили си взаимодействат, стараейки се да надделеят една над друга. от това печели само лоста - става му по-гадно и тежко и изпада в депресия.

...а най-гадно е апатията. в момента съм на това ниво - нищо не те дразни, нищо не те радва. всичко ти е безразлично и си изгубил дори чувството, че времето е спряло. Предпочитам си сладката меланхолия, но незнам как да си я върна.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2428124
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262