Тази жена е поезия
когато се приближи до теб
ухае на пролет
косата й те кани
да тичаш гол по поляните
червеният лак на ноктите й
са десет майски рози
Зеленото на очите й
е дървото на живота,
което разцъфва всеки път
в малки искрящи блясъчета
когато я разсмееш
зъбите й са като облаците,
които светят защото
зад тях се крие слънцето.
Ако те огрее
ще я целунеш
и случайно ще забравиш
всичко, което си искал досега
Тази жена е поезия -
стих несподелена чужда любов,
която обичаш.
И ти й го казваш,
а тя - досущ като пролетта ти отвръща
все едно е съвсем естествено
и природосъобразно
в този миг на това място да се обичате.
Тази жена е поезията, която никой не пише.
Защото поетите спят
когато тя е будна
Една голяма пролетна ирония.

Айде върви заспивай след такова стихотворение, сега. Ми не е човешко :)

Да беше ти мой брат,
да беше сукал от гръдта на майка ми,
та щом те срещна вън да те целувам,
без никой да ме порицава,
повела бих те и въвела в къщата на родната си майка,
с уханно вино бих те напоила и със сок от моя нар.

Лявата ръка е под главата ми,
а с дясната ръка ме е прегърнал.

Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
не будете любовта, не я разбуждайте,
додето тя сама не се пробуди!

се връзва с вдъхновението.

Браво.

Не разбрах, заспиването ли се връзва с вдъхновението?? :))

по-скоро не.. макар че често ми се случва да скокна от полусънното си състояние и да записвам идеи...
Тогава подсъснанието се подава през ключалката в малко по-близък вид и ако го уловиш може да стане много интерена находка - вечерен улов - рожба на рационалното и духовното.
Подарък, пратен от Сънчоленд

О, не бях чувал. Аз си знам Оле затвори очички :)) Явно в Сънчоленд има по-хубави подаръци и се хващат по-лесно :))

Когато ме приспива Sandman, ми се иска да съм жена, за да ме обладае и насити с митовете си. Но ако ме приспиваш ти с подобни стихчета, твърдо си оставам мъж.

Хей,направо е разтърсващо,топло, човешко, ефирно и малко тъжно/края/...

красиво:))