Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
07.03.2015 15:46 - Пространства за промяна, или как съвременното изкуство създава забележителности конкурентни на историческите
Автор: felixkotkov Категория: Туризъм   
Прочетен: 4768 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.03.2015 16:07


Този текст е публикуван с редакции в брой 1 (195) на списание Мениджър от януари-февруари 2015 г. Всички права са запазени и всяко публикуване на материала, или части от него, може да става само с писменото позволение на автора. 

***

Започвам с изречение
на арх. Адел Закут на TEDxSofiа: „Политиците не могат да направят живота ви по-щастлив. Но да изчистите градинката пред блока със сигурност може“.

Колкото повече се отдалечаваме от ориенталския маниер да газим в кал до колене и да се събуваме преди да стъпим на идеално чистия си личен килим, толкова по-добре ще живеем. Културата и гражданското общество имат много по-голяма сила за промяна от всяка политическа партия. И в месеца, в който се разбра, че Пловдив ще бъде културната столица на Европа, потърсихме любопитните примери как градските пространства се променят благодарение на любопитно взаимодействие със субкултури, различни етноси и културни институции...

Лондон-Париж-Берлин... Москва

През последния половин век гентрификацията е сред големите теми на световните мегаполиси. Резкият скок на цените на имотите в дадени райони и почти светкавичната промяна на жителите им са обичайни явления в градския живот. Твърде често тези процеси са предизвикани именно от наличието на дадена културна общност, която се нанася в западнал квартал заради ниски наеми и го превръща в гореща точка – първо за изкуство, забавление и социален живот, а по-късно – за гигантски инвестиции, които налагат качване на наемите и съответно – бързо изселване на артистите.

В Лондон – една от културните столици на света – явлението е постоянно. От добре познатите и прекомерно туристически Camden и Brixton, до местата, където субкултурните и мултиетнически общности откриват ниски наеми, много често за по-малко от година бивши криминални квартали рязко стават особено привлекателни за млади семейства. Последният пример е Dalston – една от най-откачените хипстър столици на света, която преди няколко години Guardian обяви за най-якото място за живеене във Великобритания, а Vice увековечи в специалната видео поредица за обитателите на квартала - Dalston Superstars. По-късно, след като суперзвезда от бой банда припадна от алкохолно натравяне в квартала пред папараци и случайни минувачи, списанието детронира квартала като изхабен и невъзможно скъп за всички търсачи на артистични експерименти, евтино алкохолно натравяне, домашни градини с босилек и марихуана, съботен хокей с едноколки, екстремни фешън избори и оригинално и интересно население.

В скъпия и пренаселен Париж подобни процеси са в пъти по-незабележими, но въпреки това ЛГТБ общността успява да запази Le Marais един от парти центровете на артистичните общности в Европа.

И ако през миналия век символът на гентрификацията е Ню Йорк, то в последните 2 десетилетия, той определено е Берлин. Градът, чиято визитка е промяната, е все повече магнит за млади артисти от цяла Европа и доказателство, че съвременното изкуство и субкултури създават туристически забележителности конкурентни на историческите. Вероятно най-популярният пример е Kreuzberg – един от най-бедните и маргинални квартали на Западен Берлин, който след падането на стената се оказва в самия център на града и постепенно се развива като най-горещото място за живот на емигранти, артистичната и музикална индустрия в столицата. Изоставени сгради с десетки незаконни обитатели от цял свят, бивши ЖП халета превърнати в клубове, полусрутени стари къщи, преустроени в ателиета и галерии, увеличаваща се ЛГТБ общност, хип-хоп, съвременно изкуство, наркотици и пънк, турски, карибски и африкански гастарбайтери. В средата на миналото десетилетие това е кварталът с най-малък доход на глава на населението, най-голяма безработица и ексцентрични политически вкусове (единственият район в Берлин, представен от зелен политик в Бундестага). Като всяко колоритно място, не след дълго Kreuzberg намира инвеститори, наемите рязко се вдигат и обичайните обитатели се изнасят към съседните по-неразвити и евтини комплекси. И досега обаче оранжевата улица и клубът SO36 (жив брат по сърце на култовия SBGB) са център на пънк и ню йейв общността и едно от култовите места в Берлин.

Световната културна общност постоянно се мести. През 30-те и 40-те всички бедни артисти мечтаят да рисуват под мостовете на Сена. През 50-те и 60-те Лондон създава културната парадигма на света. 70-те и 80-те са времето на Ню Йорк. А от 90-те насам горещото място е Берлин. Логиката показва, че в скоро време точката би трябвало да се измести на изток, но изненадата за всички е, че още няма категорична заявка за това.

Видимо е обаче, че много от градовете в Централна и Източна Европа целенасочено провеждат политики за създаване на подходяща почва за подобни процеси.

Само в последното десетилетие в индустриалните зони на Москва артистични къстъри се мобилизират и създават над шест културни центъра. Това са огромни индустриални неизползваеми площи, обикновено частна собственост, които след първоначална инвестиция се отдават на различни творчески индустрии и за по-малко от 5 години облагородяват не само вътрешността на пространствата, а и се превръщат в ключов фактор на културната карта на града. От Флакон (25 000 кв.м. и над 3000 посетителя дневно), през Artplay (75 000 кв.м – основна локация на Московското биенале на съвременните изкуства), до богатата и разнообразна културна програма на „Винзавод“.

Будапеща също е сред най-любопитно развиващите се нови културни центрове на Европа. Най-вече заради DISTRICT VII - еврейски квартал, който след Втората световна война остава сякаш забравен, а в последните 20-30 години се развива бързо като парти точка и престижно място за живеене. Причината – ателиета, магазинчета, ресторанти и поредица барове в порутени сгради (Szimpla, Kertem, Instant), в които всеки българин вероятно се чуди как издържат на правилата за пожарна безопасност.

Лиепая е град в западна Латвия, на Балтийско море. Кароста е квартал на града, който е построен като съветска военна база, поради ключовото си централно местоположение на брега и факта, че водите около него не замръзват през зимата. В десетилетията преди разпадането на СССР в комплекса живеят предимно заможни руски военни. След разпадането на съюза, руснаците се изнасят скорострелно, а местните жители плячкосват соц лукса в жилищата им за няколко денонощия, като не оставят дори тапети на стените. Така изведнъж Кароста се оказва празен, призрачен, но красив квартал на брега на морето, с негодни за живеене сгради, свързан с Лиепая само от един мост над доста широк канал. И гениалното хрумване на общината е да засели там малко социално слаби, бивши затворници и други маргинализирани от обществото групи. Резултатът – само след година полицията и линейките спират да влизат в района, а единственият мост над канала „случайно“ е разрушен от заблуден ферибот с един пътник на него. 25 000 жители остават на полуострова на километри от магистралата, която води към столицата. И почти десетилетие Кароста остава тъмният, страшен и опасен черен слон на отсрещния бряг. Докато през 2000 година е основан K@2 Artists – културен център, който започва различни инициативи в района, уроци по английски за жителите, неформално образование, артистични дейности и акции. Архитекти реставрират една по една старите сгради, общината в града е принудена да съдейства, британска филмова къща продуцира многократно награждавания документален филм на Питър Кинг „Кароста: живот след СССР“ и днес Кароста е туристическа забележителност. Старият затвор е музей, в който има възможност за преспиване, а красивите плажове са отново привлекателни, особено за туристите, които нямат нищо против да откриват човешки кости от време на време в пясъка...

Балкански синдром

На Балканите, особено в новоприетите членки на Европейския съюз също имаше строителен бум, но за гентрификация предизвикана от субкултури и културни общности трудно може да се говори. Вероятно най-интересният пример наоколо е Метелкова в Любляна. В центъра на града (подобно на Велико Търново) са седем необитаеми сгради на бивши военни казарми с площ 12 000 м2. През 90-те там незаконно се заселват всякакви социални маргинали и след поредица опити казармите да бъдат разрушени, в крайна сметка се превръщат в най-значимия културен център на Любляна, привличащ стотици хиляди туристи всяка година.

Европейски център за култура и дебати GRAD в Белград и Carol 53 в Букурещ пък са най-близките проекти, които облагородяват стари пространства и ги превръщат в средище за изкуство, дебати и качествена промяна в културната карта на града.

Междувременно в България дебатът за културните пространства се води все още плахо. Вероятно тестът ще е каква част от проектите ще се осъществят след финала на голямото изхвърляне в състезанието за културна столица през 2019-а. Добрата новина е, че аргументът „няма пари“ все по-често е заместен от „няма воля“ и различни групи за промяна на градската среда все по-активно си взаимодействат с институциите за постигане на целите си.

Все по-впечатляващата Нощ на музеите и галериите, фестивалите на улица Отец Паисий, пренасянето на фестивалната платформа ЕДНО и най-вече – задължителното условие европейските столици на културата да децентрализират артистичните събития извън административните такива, са сред причините Пловдив да спечели състезанието. Остава отворен въпросът дали създаването на Капана ще доведе до устойчиво развитие на квартала на творческите индустрии. И дали внесената за кандидатурата култура ще изгради дългосрочно среда, която да остане притегателен център за туристи и артисти и след големите европейски пари.

Междувременно в София ще има да чакаме грандиозния и високобюджетен проект за преустройството на огромното бившо трамвайно депо на Клокотница в културен център за съвременно изкуство (едно от най-големите пера в кандидатурата за Европейска столица на града). В Северната дъга обаче индустриалните изоставени площи са много, а вече в ход са два от големите проекти за тяхното преустройство.

Undergara ще обнови и засели не особено приятното в момента пространство под Централната ЖП гара с творчески работилнички и магазини за дизайнерски предмети, книжарница, туристически център, семинарна зала, офиси на творчески организации, изложбени зали и ателиета, ресторанти и кафенета. Проектът се стреми да осъществи и социална цел чрез построяване на интеграционен център за бездомни хора – нещо обичайно за големите европейски гари, което тепърва ще се развива тук. Освен от Столична община, проектът търси финансиране по европейски проекти и частни грантове.

Вече действащ проект е и Зона Култура – квартал на творческите индустрии и бъдещ културен инкубатор, който се оформя в района на НПЗ Хаджи Димитър, между Сточна и Централна гара. Идеята в него е вместо да разчита на пари от министерства, фондации и общини, да намира частни собственици на големи празни сгради, които имат интерес да пуснат в тях наематели срещу гратисен период, в който те да пригодят пространствата за нуждите си (първите предоставени сгради в района са без прозорци, електричество и вода и пълни с боклуци). Така всеки представител на креативната индустрия, който има бизнес план за развитие, може да получи място, което сам да развие и ползва за години напред срещу символичен наем. Ролята на общината е да подкрепи инициативата с безплатно извозване на боклука от почистените помещения, както и да облагороди района с повече светлина и полицейско присъствие. Резултатът е, че в момента се ползват над 10 000 квадратни метра, а новите сгради и наематели нарастват лавинообразно.

За да се случват подобни проекти, очевидно е необходим опит отвън. През октомври тази година в София пристигнаха стотици представители на най-голямата мрежа за независими съвременни сценични изкуства – IETM, които след поредица от уъркшопове, организирани от ACT Асоциация за свободен театър, се срещнаха Общината, за да обсъдят следващи стъпки към по-устойчиво развитие. 

Докато новите пространства се развиват, старите се разместват. Приключиха наивните години, в които субкултурите си бяха разпределили ключови места в София и ги правеха с една идея по-цветни. Попа е ремонтиран, Паметника е място за млади майки с колички, а скейтърите пред НДК се броят на пръсти. Новите зони се оформят бавно като туристически атракции, заради които да се влюбиш в София. Витоша (въпреки цялата абсурдност на ремонта) най-сетне наподобява европейска централна улица за нощен живот, хапване и шопинг, градинката на Кристал привлича търсещите по-алтернативно и лежерно изкарване, квадрантът НДК-Раковски-Любен Каравелов е сред бързо развиващите се места с клубове, барове и ресторанти, Шишман и Ангел Кънчев продължават да са любими улици на хиляди софианци, а зоната Шипка – Оборище – Мадрид - Евлоги Георгиев оформят малък оазис от зеленина, ресторанти, заведения, галерии и алтернативни пространства за изкуство и култура. Естествено, с увеличаващия се брой бежанци около Женския пазар, с новия изглед на Лъвов мост ще получим и нов мултиетнически квартал, в който вече са се установили Дерида Денс Център и Йога Мандала.

През последните 10 години, в които наблюдавам тези процеси много пъти съм участвала в инициативи, които целят привличането на артисти и арт мениджъри от чужбина и представянето на София като място с интересен културен контекст, който може да се превърне в нов пазар или център за изкуство. Едновременно с това съм наблюдавала срутването на чуждестранни инвестиции, особено в областта на музикалния бизнес, поради лоша преценка на ситуацията, прекомерна алчност и бездарен мениджмънт. Струва ми се че все пак е възможно освен със стоматологичния туризъм, да се позиционираме, подобно на IT индустрията, като първокласна дестинация за инвестиции, аутсорсинг и търсене на таланти. България отдавна не е просто място с евтина работна ръка (каквито са Индия и Индонезия), а европейска държава, в която цената на труда, данъчните и законовите условия и наличието на добри кадри, са в изключително добра пропорция. И без значение дали подкрепяме неолибералната визия (така удобна на последните неадекварни, немощни и безполезни мандати в културното министерство), или силната държавна подкрепа на общото развитие на културата и градската среда, едно е сигурно – наша работа е да си прекопаваме градинките. 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1714186
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5261