Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2012 20:53 - Хавана, ден първи
Автор: travelaround Категория: Туризъм   
Прочетен: 10610 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 05.03.2012 23:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
              Станах в 9 часа сутринта. Предишната вечер, изтощен от дългия и изпълнен с емоции ден, си бях легнал към 2330 часа. Събираха ми се почти десет часа сън. Имах нужда. Когато станах си помислих за това, което трябваше да направя през деня. Първото нещо беше да закуся с госпожа Мария, след това трябваше да изляза, да отида в централната част на града и да се опитам да намеря карта на Хавана, за да мога поне да се ориентирам за това къде се намира центърът и да нанеса на картата забележителностите, които исках да посетя за деня. Първият ми ден в столицата на Куба щеше да бъде посветен на старата част на Хавана. Оказва се че там се намират: 1) el Capitolio, това е сградата, където се е помещавал парламентът на Куба до 1959 година, когато Фидел Кастро идва на власт; 2) хотел Англия, който се намира в непосредствена близост до el Capitolio; 3) площадът на Хосе Марти, националният герой на Куба; 4) родната къща на Хосе Марти; 5) църквата с обителта на Света Паула; 6) руската православна църква; 7) базиликата “Свети Франциско от Азис” 8) Катедралата на Хавана; 9) централните улички от рода на “Обиспо” в старата част на столицата и разходка из историческия център на града; 10) разходка из крайбрежния булевард наречен Малекон; 11) Националният хотел на Куба, намиращ се на крайбрежния булевард. Списъкът с местата, които трябваше да се обходят стана прекалено дълъг, но трябваше да се справя с всичко до 19:30 часа вечерта, когато трябваше да отида в хостела на господин Моралес, за да вечерям. И така, взех душ, поставих картата с памет и заредената батерия във фотоапарата и отворих вратата на стаята си. Госпожа Мария, възрастаната дама на около 65 години, беше вече във всекидневната и закуската беше на масатата. Не беше прекалено обилна, но достатъчна, за да ме засити сутрин и да започна деня си с усмивка. Госпожа Мария беше приготвила салата от плодове – банани, някакви екзотични плодове, гуаява и някакъв друг плод, който имаше някакви доста горчиви семки, варено яйце, резен от кашкавал и сок от гуаява. Няколко филии хляб и масло. Достатъчно, за да се наяде човек. Госпожа Мария се оказа доста приказлива. Опъти ме за това от къде може да се купи карта на града. Каза ми, че има книжарница точно до el Capitolio, където трябва да продават нещо. Оказва се, че кубинските баби съвсем не се различават от българските – започна да ми разказва за семейството си, за това, че дъщеря й е разведена и че се налага да работи, за да издържа Райдел, внукът й. Оказа се, че дъщеря й е архитект и работи в местаната администрация по опазване на историческата част на Хавана. Каза ми, че бащата на Райдел е доктор и е отишъл да работи във Венецуела, но не плаща издръжка и затова трябва да отдават стаята си под наем. Трябва им валута, за да могат да издържат семейството си. Сподели ми, че дъщеря й като архитект получава 20 конвертируемо песо на месец (20 щатски долара)... представете си, аз платих за таксито от летището до центъра на града предишната вечер – 25 конвертируемо песо! Оказва се, че едно такси за нея е недостижима цел... Скоро госпожа Мария започна да ме разпитва за това къде живея, какво работя, какво работят родителите ми и прочие... типичният разговор на бабите на село в България... хората в крайна сметка са едни и същи навсякъде. Предупреди ме да бъда много бдителен по улиците на града, да не говоря с никого и да не се спирам и да вярвам на хората, които ще ми предлагат хиляди услуги и примамливи оферти. “НЯМА НИЩО БЕЗПЛАТНО В КУБА”, каза тя,... всичко ще трябва да се заплати с... конвертируемо песо. Предупреди ме да не пия нищо, което не е приготвено пред мен, тъй като е имало случаи, в които са слагани приспивателни в питиетата на хората, за да ги упоят и да се възползват от тях, за да могат да им вземат валутата... все неща присъщи за страни със сериозни икономически проблеми. В началото аз взех думите й просто като брътвежи на някаква наплащена баба, но след като видях кубинската им реалност, искрено се зарадвах, че сподели всичко това с мен. Вече минаваше десет часа сутринта, поговорихме си около час с госпожа Мария докато аз закусвах и вече беше време да изляза. Качих се в гордостта на госпожа Мария от предишната вечер – асансьорът на блока и се озовах на партера. Преминавайки през малкото коридорче-сутерен се озовах на улица “Консуладо” в центъра на Хавана. Сега, когато всичко беше осветено от дневната светлина и аз си бях отпочинал можех да разбера целия магнитуд на това, което се случваше около мен – улицата беше осеяна със сгради в колониален стил, но те бяха толкова зле поддържани, че някои дори бяха без прозорци, само с рамките около тях. Градът беше мръсен, във входовете на сградите явно са се изхождали хора и животни и някои от тях миришеха лошо – става дума за центъра на Хавана, не за крайните квартали... Всъщност в крайните квартали живетя “богатите” кубинци, но за това ще стане дума по-нататък.

image

image

image

image

image
              След като продължих все направо по улица “Консуладо” се озовах пред el Capitolio. сградата ме смая. Наистина прилича на тази на американския конгрес във Вашингтон, по подръжанието на която е била построена някога по времето на Батиста. Сградата е била седалище на Кубинския парламент до Революцията от 1959 година, с която Фидел Кастро идва на власт. За съжаление обаче сега не е особено поддържана и вътре не ми направи впечатление да има кой знае какви културни събития – сега сградата помещава Кубинската академия на науките. Даже видях, че някои от прозорците са били счупени по някаква причина и поради липсата на стъкло, на тяхно място е поставен шперплат. 

image

image

image

Точно зад сградата на El Capitolio се намира и офиса на някогашната Кралска цигарена фабрика, която е била и основният производител на известните кубински пури. Както се вижда обаче днес лустрото от някогашните бляскави времена, малко е поизбледняло...

image

Някои от хората около сградата започнаха да ме заговарят, предлагайки всевъзможни услуги – от дневно разкaрване с такси, за да се видят забележителностите на Хавана, през продаването на пури или пък предлагайки класове по салса... В началото не ми правеха впечатление и даже ми бяха забавни, но идва момент в който всичко това те изморява и ти се иска просто да им изкрещиш – остави ме намира, не искам нищо!!! В един момент се усетих, че ме беше страх да погледна кубинците в очите, защото се страхувах че ще започнат да ми предлагат всевъзможни неща за купуване и продаване и т.н. Както и да е... да се върна към туристическия тур.             Точно до el Capitolio се намираше и книжарницата, за която ми беше споменала госпожа Мария. Когато казвам книжарница – представете си магазините от преди 1989 година, миришещи на старо, мръсни, с пожълтели книги по рафтовете и една незаинтересована жена, която стои на касата и само събира парите на хората, които са избрали нещо из купищата боклуци. Помолих същата тази служителка да ми каже дали има някаква карта на града, която аз мога да закупя и тя ми подаде някакъв стар справочник на Хавана, който обаче беше снабден с карта. Точно това което ми трябваше. Попитах колко струва и тя ми каза 30 песо, веднага уточних дали става дума за националната валута или за конвертируемите песос и тя ми каза, че в конвертитуеми песос е 1 песо. Платих й сумата и бях доволен, че се бях снабдил с карта, която можех да ползвам. 
        След el Capitolio се отправих към Централната гара на Хавана, точно пред която се намира и родната къща на Хосе Марти и останки от крепостната стена, която някога – в много различно от днешното комунистическо време е служела за защита на града от набези на пирати – по времето на испанското владение. Направих няколко снимки.


image

image

image

image

image

image

image

                  Точно срещу сградата на Централната ж.п. гара се намира и родната къща на Хосе Марти. Ако ви направи впечатление от предишния ми постинг и международното им летище се казва Хосе Марти, а в някой от следващите ми постинги ще видите и паметника, който е издигнат в негова чест на Площада на революцията. Тази личност е ценена и почитана в Куба. Въпреки, че "революционерите" от 1959 г. се опитват да се отъждествят с него и някак си се възползват от образа на Апостол, който той има в кубинския народ, Хосе Марти няма нищо обще с Революцията на 1959 г. Той е бил поет, есеист, журналист, революционен философ, преводач, учител и най-важното - борец за кубинската независимост от испанската корона. Той се е превърнал в нещо като "апостол на свободата"..., не ви ли прилича на нашия Левски? Не е отречен от революционерите от 1959 г., защото и той като тях се е борил против експанзионните намерения на САЩ в Латинска Америка, но за разлика от тях той се е борил за това една колониална сила да не се замести с друга, дотук с политиката.

image

image
  image

image

Исках да вляза в къщата на Хосе Марти, за да я разгледам, но жената на входа ми каза, че трябва да заплатя 3 конвертируеми песос входна такса, това са три долара. Ако си мислите, че Куба е евтина туристическа дестинация – лъжете се, за туристът всичко е скъпо. Стоките са в цени в конвертируеми песос и недостъпни за местното население. Имаш чувството, че кубинците се интересуват просто от безценните за тях конвертируеми песос... да, ужасно, тъжно, стъписващо, но факт!!! Оказва се, че кубинците сега са същите зависими хорица, каквито са били и преди, само зависимистта е различна... Имах банкнота от 20 конвертируеми песос и отидох да ги сменя в един магазин, но когато видях наличие на бисквити и минерална вода, реших да ги купя и се отказах да влизам в къщата на Марти. Видя ми се прекалено изкуствена, по-скоро направена за туристи. Някогашният революционер и философ бе заместен от бутилка минерална вода и пакет бисквити?!
             Седнах на една пейка до някогашната крепостна стена и отпих малко вода, тъй като тропическата жега почваше да ме изморява и хапнах няколко бисквити за подсилване. Хората, които бяха насядали на пейките около мен ме гледаха със смесица от любопитство и алчност за това дали мога да им дам нещо, но аз се опитвах да не им обръщам внимание. Изпих достатъчно количество вода, изядох две-три бисквити и продължих по улицата, която щеше да излезе на крайбрежния булевард, който опасва старата част на Хавана. Продължих по нея и се озовах пред складовете за тютюн точно в края на пристанището на Хавана. Срещу тях, след като се пресече улицата се намираше и другата забележителност на града, която си бях набелязал да видя – обителта и базиликата “Света Паула”. 

image

image

image

image

            Градът започваше да става по-подреден и по-поддържан, което означаваше, че влизах в една от туристическите му части.

image

image

image

На около пет до десет минути ходене пеша нагоре по улица “Сан Педро” се намира и руската православна църква, която ми се стори скоро построена. Срещу нея се намират митническите сгради на пристанището и кей, от който тръгват малки лодки свързващи Хавана с отсрещната част на града, където се намира крепост от времето на испанската власт, но в подножието, на който има и жилищни сгради. Казах си че в един от следващите дни ще взема подобна лодка, за да прекося канала на хаванското пристанище. 

image

image

image

image

          Сега продължих направо по улица “Сан Педро” и се озовах пред следващата забележителност от стара Хавана – базиликата “Свети Франциско от Азис”, пред която имаше един хубав площад осеян с много коне с каруци, разкрващи туристите из града. Направих няколко снимки на площада. Естествено, за да се влезе и да се разгледа катедралата трябваше да се плати вход от три конвертируеми песос (три щатски долара!), отделно се плаща още едно конвертируемо песо за правенето на снимки и още едно песо за правото да се изкачиш до камбанарията на катедралата, от където се открива гледка към града. Платих каквото трябваше да се плати и влезнах. За първи път посетих място, където трябваше да се плати вход, за да се влезе в базилика – свято място предначнаено за молитви... Наистина базиликата е приятна. Има място за молитви, където хората могат да седнат и да се помолят, както и вътрешен двор заобиколен от стълби и коридори, в протежението на които има врати водещи към многобройните зали в катедралата. В залите имаше експозиция на австралийското аборигенно изкуство, представете си, хахахаха! И така изкачих се до мястото, от където можеше да се види органът в централното посещение за молитви.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image
  От там може да се излезе на терасата на катедралата, от където могат да се направят панорамни снимки на площада пред църквата, както и на част на пристанището на Хавана. 

image

image

image

       След това човек може да продължи по едни тесни стълби нагоре към камбанарията на базиликата. Нейната най-висока част е затворена за посетители, тъй като е доста стара и може да рухне от тежестта на хората, но като цяло височината, до която сме допуснати е доста прилична и открива хубава гледка към града. 


image

image

image

image

image

image
    В камбанарията – един възрастен кубинец, без зъби, слаб и с почти неразбираем за мен испански, ме попита от къде съм и веднага щом като му казах, че съм от България възкликна, че е бил в София... хахахаха... Направих няколко снимки, взех си довиждане с човека и започнах да слизам надолу по стълбите, за да изляза от базиликата.
След като излязох продължих да ходя по крайбрежният булевард докато стигнах до една пряка със сигнал, който казваше – към катедралата на Хавана. Свих по нея и се озовах на площада пред катедралата на Хавана. Старата сграда ме впечатли и направих няколко снимки. Тук може да видите черни автентични кубинки в пъстрите им дрехи, пушещи пури, които те приканват да се снимаш с тях. Естествено, снимките не са безплатни. Трябва да се бръкнеш за няколко конвертируеми песос. 

image

image

image
  image
   Експертите по бароково изкуство казват, че това е единствената барокова катедрала, чиято фасада е построена в асиметрични размери - ако се вгледате внимателно една от кулите с камбаните е по-широка. Историците казват, че сградата е била построена така, тъй като е позволявала водата от падащите тропически дъждове да се оттича по улиците на града.
           В зоната около Катедралата на Хавана се намират и много други сгради от архитектурна и културна ценност – Музеят на града, известното кафене La Bodeguita del Medio, хотел “Флорида”. 

image

image

image

image

image

              Може би ви прави впечатление тълпата от туристи пред тази на пръв поглед малко впечатляваща сграда. Всъщност това е бар, по-скоро популярен с известните личности, които са го посещавали и до известна степен са били негова запазена марка. В отминалите бляскави времена на Хавана тук е могло да срещнеш Салвадор Алиенде, чилийският президент свален от генерал Пиночет, поетът Пабло Неруда, както и световно известния Ърнест Хемингуей, който прекарва голяма част от живота си и пиянските си вечери в Хавана. Легендата разказва, че родното място на коктейла Mojito е тук, тъй като за първи път е бил предлаган в менютата на този бар след отварянето му през 1942 година.


image

image

image

image

image
  След Катедралата на Хавана продължих по крайбрежния булевард “Карлос М. Сеспедес” и се озовах пред Двореца на кралските сили, някога дом на испанските завоеватели, а точно зад него се намира и един от офисите на “специализираната полиция”. Тъй като се намираше в историческа сграда, аз си помислих, че е някаква историческа забележителност и се опитах да вляза вътре, но един униформен полицай ми каза, че влизането в сградата е забранено. Въпреки това направих няколко снимки, хахахахаха... 

image

image

image

image
  Точно до сградата на специализираната полиция има жилищни сгради и градът ми направи добро впечатление, тези сгради се намират точно срещу каналът, който свърза пристанището на Хавана и предполагам, гледката, която се отваря от апартаментите в тези сгради е приятна. 

image

image

image

           Ако обаче леко кривнеш във вътрешните улички зейва тази гледка:

image
    Булевардът “Карлос М. Сеспедес” завърши с монумента издигнат в памет на убитите студенти от колониалната испанска власт. Става дума за осем студента по медицина, които са били екзекутирани през 1871 година от испанската колониална власт по подозрение, че са осквернили гроба на известен испански журналист. Става дума за екзекуция, която се е извършила във време, когато испанците не са били на особена почит на острова, и сега на тях не се гледа благосклонно, тъй като жаждата за свобода е била доста силна.

image

Точно срещу него се намира и замъкът “Сан Салвадор де ла Пунта”, който е точно срещу останките от средновекованата крепост построена да пази пристанището на Хавана от набезите на пиратите по време на колониалната испанска власт, в която е запазен много добре фарът – името на крепостта е “Крепост на Сан Карлос де ла Кабаня” – на нея посветих цял един отделен ден и ще говоря в отделен постинг.

image

image

image

              Сега продължих все направо по булевард “Антонио Масео”, по-известен като “ел Малекон” (крайбрежния булевард) на града. Там вечер се събират много млади хора, а и видях много хора, които ловяха риба в не толкова чистите води на Карибско море и хаванското пристанище. Явно екологията в Куба няма почва, тъй като както пристанището на града, така и плитчините на океана по крайбрежния булевард бяха доста замърсени и вътре плуваха какви ли не бутилки, боклуци и каквото още човек може да си представи. Направи ми добро впечатление, че някои от къщите около булеварда се реставрират, но повечето от тях са в плачевно предразрушително съсътояние – става дума за къщи, които са от историческа архитектурна ценност.

image

image

image

image

image

        Продължих напред по крайбрежния булевард и стигнах до известния “Национален хотел на Куба”, където е сниман филмът “Казабланка” и “Мръсни танци, нощи в Хавана 2”. Дори и днес може да се видят остатъци от някогашния му блясък. В едни други времена, хотелът трябва да е бил център на нония живот на града. Там се намира и кабарето “Мирамар”. 

image

image

image

Точно на улицата срещу Националния хотел на Куба има и едно кафе наречено “София”. Не знам на името на кого и дали има нещо общо с България, хахахаха... нищо чудно, може да сме развивали някаква дружба.

image

Вече беше започнало да се свечерява, а и аз трябваше да се прибера в хостела, където бях отседнал, защото в 1930 вечерта щеше да има вечеря с останалите гости. И така, ориентирах се към прибиране. Поех обратно по Ел Малекон докато стигнах до el Paseo del Prado, тръгнах по тази улица докато стигнах до хотел Телеграф, където на няколко преки се намираше улица “Консуладо”, където бях отседнал.  Когато се прибрах в хостела дъщерята на хазяйката вече се беше върнала от работа и цялото семейство беше вкъщи. Преди да изляза, за да разгледам града бях обещал на госпожа Мария, бабата и най-възрастния член на семейството да разгледаме снимки от местата, които съм посещавал. И така, цялото семейство се събра пред лаптопа ми – МакБукПро – в захлас от хубавите снимки и от недостижимата за тях машина. Когато седнаха трите пред компютъра и взеха детето, картината ми заприлича на някогашните сцени, когато цели входове са се събирали в апартамента на този, който е имал телевизор, за да гледат програмите по радиото. Стана ми тъжно, но казах на Райдел – внукът на госпожа Мария, че той може да бъде каквото си пожелае и че мечтите рано или късно се превръщат в реалност. В неговия случай обаче, ако няма някаква основна промяна в начина, по който тази страна се управлява, бидейки кубинец, не знам дали има особено голям шанс мечтите му да се превърнат в реалност. Така неусетно премина половин час и аз трябваше да отида за вечерята в хостела на господин Моралес. Когато се появих там, вече имаше доста хора, които чакаха за вечерята. Имаше една двойка – момче от Обединеното кралство с приятелката си полякиня, които току-що се бяха върнали от Винялес, град на запад от Хавана, известен с тютюневите плантации и захарната тръстика. Казаха, че градът е бил много хубав и ги е впечатлил и че на следващата сутрин трябва да заминат за Баракоа – град в крайната източна част на страната, пътувайки със самолет, а от там ще се върнат по земя. След малко се появиха още две двойки. Едната от германци – много приятни хора, а другата от Норвегия, с които не говорих много, но съдбата щеше да ме свърже по-задълго, тъй като само няколко дни по-късно отидохме заедно в Тринидад, град на изток от Хавана. Вечерята се състоеше от различни сготвени блюда – от свинско, като се премине през телешко и се стигне до рибните деликатеси, които са много вкусни в Куба. Не знам защо, може би защото този плод е в изобилие в карибската страна, но кубинците имат навика да слагат доста банани, приготвени по най-различни начини – печени на фурна, пържени и т.н. – в различните блюда. В интерес на истината кубинската кухня много прилича на нашата, не знам дали има нещо общо с факта, че сме били комунистически страни и са се повлияли от нашите вкусови навици. Вечерята приключи с торта от крем, масло и бисквити, която явно беше оставена в хладилника за няколко часа. Направо да си оближеш пръстите. Ако не страдаха от толкова много лишения – представете си какви кулинарни постижения биха могли да достигнат и как туристите ще ходят там привлечени като от магнит... Сега не вярвам някой от посетилите веднъж страната да иска да се върне обратно доброволно...  И така, вечерята приключи, аз казах на съпругата на господин Моралес, че искам да се възползвам от кулинарните й услуги и на следващия ден си тръгнах.  Когато се върнах в къщата, където бях отседнал, семейството вече спеше, но госпожа Мария ми отвори входната врата на жилището си. Поздравихме се и си отидохме по стаите. Уморен от дългия ден, само си взех бърз душ, за да отмия мръсотиите и прахта от и така замърсената Хавана, измих си зъбите и си легнах бързо, защото знаех, че на следващата сутрин ще трябва да се събудя преди девет часа, за да мога да закусвам с госпожа Марта и да се разприказваме, както бяхме направили в началото на отминаия ден...  
 

   
 


 



Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. shaffi - приятна разходка в Куба..
18.02.2012 21:33
ще ми е интересно да проследя разказа ти...поздрав!
цитирай
2. анонимен - Както навсякъде по света-има добри ...
19.02.2012 00:04
Както навсякъде по света-има добри и лоши хора.Хубаво е да срещаш повече от добрите.Благодаря,че ме разходи из това красиво кътче от света,превърнато от човека във поизвехтял град.И все пак надежда винаги има.Очаквам с нетърпение продължението.
цитирай
3. анонимен - Mitkoasd
19.02.2012 18:51
Не съм писал до сега но следя всеки пътепис защото са много интересни и емоционални. Продължавай.
цитирай
4. анонимен - от Веско
25.02.2012 10:48
Are you crazy?
цитирай
5. travelaround - Are you crazy? Vesko, everyone ...
25.02.2012 17:46
анонимен написа:
Are you crazy?


Vesko, everyone is crazy in a way.
цитирай
6. анонимен - Здравейте,
03.03.2012 18:55
Хавана - мечта,илюзия или гротеска.......радвам се , че си успял да усетиш и най- вече да ни предадеш атмосферата, настроението та дори вкуса и мириса на този тъй интересен град.Скоро започнах да следя блога ти , приятно съм изненадана от начина по който описваш пътуванията си, забелязвам , че внасяш нови елементи анализ, оценка, бит, взаимоотношения ....... . продължавай ще станат добри пътеписи........... а да не забравя- добре се справяш и с фотоапарата!!!
Поздрави
цитирай
7. travelaround - Здравей!
04.03.2012 19:16
Радвам се, че ти харесва и че виждаш положителни промени в блога. Основната цел обаче си остава една - да пътуваме заедно без никаква капка подправеност или претенциозност. Много поздрави и благодаря за коментара!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: travelaround
Категория: Туризъм
Прочетен: 150269
Постинги: 15
Коментари: 64
Гласове: 51
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031