Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
22.12.2011 11:17 - Софийски ветерани
Автор: felixkotkov Категория: Поезия   
Прочетен: 7509 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 28.02 17:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Влюбвала съм се прекалено много пъти 
в прекалено много хора в този град.
Целият е минно поле от места
където съм била влюбена.

Между другото се притеснявам, 
че вече не просто няма с кого,
ами и няма къде да се снимаме мислено
без повторения и други граматически грешки.

Сигурно ще обикаляме крайните квартали
в нови дрехи и с превръзки на очите
и вместо да запомняме

усърдно ще забравяме.


Най-важното е да избягваме
 откритите прожекции, в които:

 
се отдалечавам на ролери
 под натежалата 
от пролетния дъжд върба на Седмочисленици

стискам чантата си и приглаждам новата си рокля
докато вървя към Съдебната.

още едно мохито идва на масата в Табако 
разбърквам бавно кафявата захар

пейките в Борисовата са космически кораб, 
без колани излитаме и свиваме цигари по пътя

вървим по тихите и тъмни улици на Лозенец, 
и все ни свети нетърпението

краят на роклята ми тича след мен, 
докато се надбягваме от Попа до Славейков

пързаляме се под опашката на Коня
засилка ни е Съединението

купуваме бира и цигари преди да се качим
там, откъдето няма слизане

New York, New York 
от витрината на туристическа агенция
танцуваме в 2 през нощта на Раковска

счупеният ми чадър е изоставен на пейката пред ЦУМ,
където никой не си прави срещи 

въздушната целувка плаче, ударена в стъклото
на таксито, с което си тръгвам завинаги

двама на колело от Кравай до Моста на влюбените
усещам как тупти
 нагоре и въздиша, докато се спускаме

дългите крака на травеститите на Македония
по дългия път към къщи от старата Линия

първите трамва
и на Борис III 
паветата проблясват полупролетно

рисувам с нос сърце на замъгленото стъкло, 
преди на Лъвов мост да свием към морето

въображаемите белезници на ръцете над главата му 
целувки със език и зъби в Билкова 

шума на звездите и треперещите светлини на нощна София,
на нашата тайна поляна на Витоша

...и още много изгреви, изгледи и филми....

Във всички тях съм зрител
-ветеран: най-трудното е
хем да не стъпваш върху мините,
хем да забравиш къде са.



Тагове:   война,   места,   София,   любов,


Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - онлайн магазин за хранителни стоки
19.01.2012 16:08
Модернистични стихове! По-подходящо заглавие би било: Сексът и София!
цитирай
2. анонимен - -
23.02.2012 20:01
ужасно много харесвам как пишеш. особено за София. караш ме да повярвам в магията на този град :)
цитирай
3. nav - Ей как ме радваш :))
04.06.2012 13:27
Чудесно е да съм част от този ти пейзаж.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2428276
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262