Влюбвала съм се прекалено много пъти
в прекалено много хора в този град.
Целият е минно поле от места
където съм била влюбена.

Между другото се притеснявам,
че вече не просто няма с кого,
ами и няма къде да се снимаме мислено
без повторения и други граматически грешки.

Сигурно ще обикаляме крайните квартали
в нови дрехи и с превръзки на очите
и вместо да запомняме, усърдно ще забравяме.

Най-важното е да избягваме
откритите прожекции, в които
на забавен каданс:

се отдалечавам на ролери,
а зад мен остават колело и поглед
под натежалата от пролетния дъжд
върба на Седмочисленици

стискам чантата си и приглаждам новата си рокля
докато вървя към Съдебната.

още едно мохито идва на масата в Табако 
разбърквам бавно кафявата захар

пейките в Борисовата са космически кораб,
без колани излитаме и свиваме цигари по пътя

вървим от картина на картина на Моста на влюбените
и после - по тихите и тъмни улици на Лозенец,
в които ни свети нетърпението

краят на роклята ми тича след мен,
докато се надбягваме от Попа до Славейков

пързаляме се под опашката на Коня
и ни води силата на съединението

купуваме бира и цигари преди да се качим
там, откъдето няма слизане

танцуваме до витринтата на туристическа агенция
звучи New York, New York в 2 часа през нощта на Раковска

счупеният ми чадър е изоставен на пейката пред ЦУМ,
където никой не си прави срещи 

въздушната целувка плаче, ударена в стъклото
на таксито, с което си тръгвам завинаги

двама на колело от Кравай до Моста на влюбените
чувам как диша, усещам как тупти, докато се спускаме

дългите крака в чорапогащи
на травеститите на Македония
по дългия път към къщи от старата Линия

на Борис III минават първите трамваи,
паветата проблясват полупролетно,
а таксито, което ще ме отвлече, е на 3 светофара разстояние.

рисувам с нос сърце на замъгленото стъкло, 
преди на Лъвов мост да свием към морето.

кова ръцете над главата му с въображаем чук 
и го целувам с истински език и зъби в Билкова 

слушаме шума на звездите и треперещите светлини на нощна София,
на нашата тайна поляна на Витоша

и още много изгреви, изгледи и филми....

Във всички тях съм зрител и войник,
най-трудното е
хем да не стъпваш върху мините,
хем да забравиш къде са.

Модернистични стихове! По-подходящо заглавие би било: Сексът и София!

ужасно много харесвам как пишеш. особено за София. караш ме да повярвам в магията на този град :)