Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Постинг
22.12.2011 11:17 - Указания за ползване на София
Автор: felixkotkov Категория: Поезия   
Прочетен: 6116 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 02.01.2012 20:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Влюбвала съм се прекалено много пъти
в прекалено много хора в този град.
Целият е минно поле от места
където съм била влюбена.

Между другото се притеснявам,
че вече не просто няма с кого,
ами и няма къде да се снимаме мислено
без повторения и други граматически грешки.

Сигурно ще обикаляме крайните квартали
в нови дрехи и с превръзки на очите
и вместо да запомняме, усърдно ще забравяме.

Най-важното е да избягваме
откритите прожекции, в които
на забавен каданс:

се отдалечавам на ролери,
а зад мен остават колело и поглед
под натежалата от пролетния дъжд
върба на Седмочисленици

стискам чантата си и приглаждам новата си рокля
докато вървя към Съдебната.

още едно мохито идва на масата в Табако 
разбърквам бавно кафявата захар

пейките в Борисовата са космически кораб,
без колани излитаме и свиваме цигари по пътя

вървим от картина на картина на Моста на влюбените
и после - по тихите и тъмни улици на Лозенец,
в които ни свети нетърпението

краят на роклята ми тича след мен,
докато се надбягваме от Попа до Славейков

пързаляме се под опашката на Коня
и ни води силата на съединението

купуваме бира и цигари преди да се качим
там, откъдето няма слизане

танцуваме до витринтата на туристическа агенция
звучи New York, New York в 2 часа през нощта на Раковска

счупеният ми чадър е изоставен на пейката пред ЦУМ,
където никой не си прави срещи 

въздушната целувка плаче, ударена в стъклото
на таксито, с което си тръгвам завинаги

двама на колело от Кравай до Моста на влюбените
чувам как диша, усещам как тупти, докато се спускаме

дългите крака в чорапогащи
на травеститите на Македония
по дългия път към къщи от старата Линия

на Борис III минават първите трамваи,
паветата проблясват полупролетно,
а таксито, което ще ме отвлече, е на 3 светофара разстояние.

рисувам с нос сърце на замъгленото стъкло, 
преди на Лъвов мост да свием към морето.

кова ръцете над главата му с въображаем чук 
и го целувам с истински език и зъби в Билкова 

слушаме шума на звездите и треперещите светлини на нощна София,
на нашата тайна поляна на Витоша

и още много изгреви, изгледи и филми....

Във всички тях съм зрител и войник,
най-трудното е
хем да не стъпваш върху мините,
хем да забравиш къде са.
image


Тагове:   война,   Места,   София,   любов,


Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - онлайн магазин за хранителни стоки
19.01.2012 16:08
Модернистични стихове! По-подходящо заглавие би било: Сексът и София!
цитирай
2. анонимен - -
23.02.2012 20:01
ужасно много харесвам как пишеш. особено за София. караш ме да повярвам в магията на този град :)
цитирай
3. nav - Ей как ме радваш :))
04.06.2012 13:27
Чудесно е да съм част от този ти пейзаж.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1774188
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5261