Помня те такава:
влюбена, светла и търсеща,
летяща над локвите и в съня си
с онези големи слушалки
и дискмен
и вечно усмихната, сякаш изкуствено
но всъщност искрена.
 
Помня те такава:
мокра и танцуваща
ти с дъжда, вятърът – с теб
и аз – една призрачна сянка
на неизбежност
в очакване на своя ред
която дебне за едно танго в тъмното.

Помня те такава:
тогава, тогава
такава, такава, такава,
каквато беше или никога не си била
но аз те помня
в пролетния дъжд, насред музиката, една нощ
как вървиш към мен -
твоята вярна сянка
от бъдещето.

Ех, Ели...

Ц ц ц, отвя ми бретона с тая въздишко-усмивка:)