Минути преди най- добрия си концерт у нас Placebo се приготвят в гримьорните си, около които е учудващо спокойно.

Отвън се чува превъзбуденият шум от чакащите за Meet and Greet с бандата, а аз търпеливо чакам реда си и се забавлявам с мениджмънта им, докато Brian Molko се разхожда наоколо, а Steve Forrest прехвърча между стаите, чудейки се дали България е била част от СССР.

Идва моят ред и влизам при Stefan Olsdal и новофризираната му прическа.

Той пали цигара с думите „От утре ги спирам“...

Защо точно от утре?

Защото не искам да пуша, наистина. Но почнах пак преди няколко седмици...

Значи София е последният Sin City?

Ха-ха, да, така излиза.

Когато една банда завърши даден албум, за нея той вече е минало. В последната година и половина промотирате последния си албум. Още ли сте в него, или вече сте на нова вълна?

Странно е, че го казваш, защото точно вчера си мислех за това! Завършихме го преди няколко години, след това - записи и това дълго турне... Понякога се чувствам, все едно пътувам във времето и съм 2 години назад...

Не се ли придвижвате напред с нов материал?

Разбира се, ние винаги работим върху нещо ново, но в момента е в доста ембрионална фаза. След края на турнето ще си вземем почивка, за да съберем мислите си и да насочим енергията си към нова посока.

Няма ли да издадеш поне малко каква ще е тя?

Страхувам се, че за да го направя, ще ми трябва кристална топка. Но все пак с всеки албум се опитваме да вървим напред. И всеки албум е реакция на предишния. Battle for the Sun е предшестван от Meds – доста тъмен, емоционален и тежък албум. Заради това последният излезе така светъл и оптимистичен.

Да,  Battle for the Sun е първият албум, който сте написали начисто – без никакви наркотици. За такава предистория изглежда поразително позитивен! Обикновено след излизането светът не е особено розов...

Хаха, това ти го каза! Не вярвай на всичко, което четеш!

Ама вие сами го казвате във видеоинтервю!

Ох, трябва да внимаваме повече. Така или иначе, всичко е въпрос на баланс. Да, Placebo наистина написахме по-оптимистичен албум, но той не е като слънчева следобедна разходка в парка сред цветята – отново има много емоционално изчистване, както и в другите ни записи...

Е, все пак е осезаемо различен. Вече ви гледах с него и бях учудена от начина, по който звучи на живо – супер по-електронен и тежък е!

Не съм сигурен, че се дължи точно на албума, по-скоро на сегашния ни сценичен състав. Мисля, че това е най-добрият лайн-ъп, който сме имали в последните 15 години. Както новият ни барабанист, така и Ник и Фиона – те внесоха съвсем нов ентусиазъм в групата.

Колкото до електронното звучене – изненадваш ме, защото Battle for the Sun всъщност е най-акустичният ни албум – синтезаторите са заменени от пиано, струнни инструменти, тромпетите са с по-високи нива от китарите...

Да, но на живо на бисовете има подложка от дръм машина... Имах странното усещане, че енергичното свирене на Steve допринася за това усещане. Отдолу изглеждаше, все едно ти и Браян леко си отдъхвате и го оставяте да се вихри колкото може...

Знаеш ли, винаги съм имал жесток комплекс да контролирам всичко – себе си и нещата около мен. И в същото време единственото сигурно и постоянно нещо е промяната. Така че трябва да изграждаш живота си и сегашното си време около това, което имаш.

Сега, постави се на мястото на Стив – той е млад, Battle for the Sun е първият му албум, записан в студио, турнето е първото голямо турне, което прави. Сложи го на сцена пред няколко десетки хиляди човека и си представи какво ще направи! Естествено, че ще скача, тича и разбива фенски сърца – той е като дете в сладкарница!

В началото аз и Браян бяхме същите и го разбираме напълно! Не че сега не се вълнуваме – напротив. Просто вече гледаме иронично на славата и усещането, за да не се загубим и главозамаем.

Защото представи си какво е години наред да излизаш на сцената и някакви непознати да те гледат с обожание и да викат името ти... трябва да знаеш как да приземяваш този адреналин. Затова предполагам сега сме джентълмени, които са отстъпили пиедестала малко... И честно казано, лично за мен това турне е най-якото в живота ми.

Как ви се стори работата в студио с новите инструменти?

Всичко беше идея на новия ни продуцент. За нас беше изключително интересно да изследваме музиката си, добавяйки нови звуци.

Вие сте повлияни от много музиканти, но и Placebo е доста влиятелна банда. Как мислиш, че ще останете в музикалната история? Какво от всичко, което сте направили, ти се иска да бъде запазено?

Наскоро бяха попитали един друг известен музикант същото и той беше отговорил: „Няма смисъл да мисля за това, защото така или иначе ще съм мъртъв тогава!“ Споделям това мнение – няма смисъл да мислим за нещо, което не контролираме пряко.

Питам те, защото в едно интервю Браян беше казал, че най-малкото ще остане това, че сте направили революция, вкарвайки модата мъжете да носят очна линия...

Ха-ха, доста хора преди нас са го правили. Аз ще съм доволен и на малка статийка в енциклопедиите, че просто сме съществували. Но знаеш ли каква е истината? Аз изобщо не мисля, че сме приключили – предстои да направим още много неща! Всичко предстои!

Представи си следващият албум да е психеделичен хип-хоп!

Знам, че много харесваш българския фолклор. Слушаш ли още напоследък?

Всъщност супер се дразня, защото Мистерията на българските гласове няколко пъти са идвали в Лондон и все не успявам да ги гледам! Музиката ви е ужасно красива и тепърва предстои да я слушам и на живо!

Продължавате да идвате на Балканите – и в двата сезона на турнето Battle for the Sun имахте дати наоколо, както и с Meds...

Да, обожаваме да идваме тук! Спомням си преди години, когато за първи път дойдохме, беше за концерт в Хърватия и изгубихме много пари. Но заради публиката не се отказахме. И мисля, че сега събираме всичко, което сме посели.

Интервю: Елена Пенева за Dnes.bg