Най-влиятелната фигура в инструменталния хип-хоп, един от изобретателите на трип-хопа и артист с колекция от 60 000 плочи, DJ Shadow без сянка от съмнение е един от законодателите на модерния звук в последните 20 години.

2010-а определено не прави изключение – с плътен график от дати в лятното си турне, Joshua Paul Davis, каквото е истинското му име, не спира да радва феновете си с живите си сетове, между които готви и новия си албум.

Нямаше как да не се радваме, че се наместихме в натоварената му програма и в гримьорната му, където той спокойно изчакваше реда си на сцената на Spirit of Burgas на близо 50-градусова температура.

Ето какво си поговорихме...

Как ти понася жегата?

Харесва ми. Нямам нищо против. Въпреки че прекарах последното денонощие в хотела на климатик – отговорих на няколко мейла, поработих...

През цялото време работи?

Да – това е животът на съвременния музикант – с всяка изминала година трябва да работиш три пъти повече, за да не си на същото ниво, на което си бил преди 5 години. Състезателен дух и конкуренция – няма начин да останеш на същото място. Затова всеки ден правя по нещо ново, никога не оставям нещата да текат около мен.

Вероятно това е причината повечето от известните групи на 90-те да работят и друго, за да могат да се издържат...

Да, това се случи дори с много диджеи. Аз знам колко много концентрация и енергия влагам в това да продължа да правя музиката, която обичам, и да се издържам от нея и да ставам все по-добър. Всъщност може би и това ме различава от другите диджеи – аз правя музика. Освен че я пускам, съм и артист.

Откакто кариерата ти е започнала, винаги си успявал да бъдеш сред най-иновативните творци в областта си. Сега начинът, по който потребителите слушат и купуват музика, е доста променен. Как това ще се отрази на новия ти албум?

Албумът до момента се получава добре, имам нужда още от около 4-5 месеца в студио, за да го завърша напълно. Колкото до промените в бизнеса, мисля, че хората се тревожат за пиратството повече, отколкото трябва. Аз не мога да седя вкъщи и да се тръшкам за това. Аз се притеснявам за нещата, които мога да контролирам. А единственото такова е качеството на музиката, която правя. Всичко останало е маловажно.

Разкажи още малко за албума...

Харесвам песните – мисля, че са доста силни. Този път реших да не правя никакви колаборации, защото, въпреки че съм по-известен с колаборациите си, мисля, че моите фенове ценят повече индивидуалните ми проекти. Много обичам да работя с други музиканти и съм супергорд с албума на UNKLE например (Psyence Fiction – бел. авт.), но повечето хора наистина ценят индивидуалните ми проекти повече.

За хората ли работиш?

Категорично работя за себе си. Има огромно удовлетворение, когато създадеш нещо абсолютно сам. И въпреки това прогнозирам, че след този албум ще ми писне и ще започна работа по съвместни проекти отново – нещо като цикъл е.

В последните 10 години продуцентските творения и начинът, по който музикалната индустрия се развива, дават илюзията, че вече нищо ново не може да бъде измислено и че всичко е преработка на добре или не толкова добре забравеното старо. Това не важи единствено за електронната музика, където ти си един от най-иновативните творци. Може ли според теб да се преминат границите и да се роди нещо значимо и ново?

Определено съм оптимист по отношение на музиката. Това е задължително, защото имам нужда от друга нова и интересна музика, за да правя своята. Както преди години се захранвах от експерименталния хип-хоп, за да станем едни от пионерите на трип-хопа. Ако останалите работят здраво, всички ще вървим напред и ще се развиваме бързо.

Наистина, в последните 10 години музиката много забави развитието до ниво, в което изглежда направо замръзнала на едно място във времето. Честно казано, единственото нещо, което ме възхищава и което е качествено ново в последните 5 години, е дъбстепът.

Вероятно само той достигна до такива мащаби, че някак раздвижи всички...

Да. Аз определено съм доста далеч от този жанр, но се свързвам с него, както и с дръм енд бейса. Не съм част от сцената, но й се възхищавам отвън и тя е огромно вдъхновение за мен.

Казваш също, че напоследък си особено вдъхновен от осемдесетарски метъл...

Да, прослушвам такива неща. Истината е, че вдъхновение за мен е всяка музика, която ми дава урок. Звучи клиширано, но причината да слушам метъл, кънтри или дъбстеп е, че те са нова информация за мозъка ми. Да, обожавам хип-хоп, но в момента той не ме учи на нищо. Нито класическия соул или R"n"B. Все така ги обожавам, но искам и да продължавам напред. Не обичам, когато хората изстискват нещо и след това минават на друго и никога не се сещат за основата си. С мен не е така, но за работата ми и за да продължа напред, постоянно слушам нов материал. За да има натрупване.

Към това ли се стремиш?

Да. Надявам се с годините да ставам все по-дълбок, по-сложен, да пораствам и музикалният ми речник да се разширява. За да се случи това, оставам винаги ученик.

Интервю: Елена Пенева за Dnes.bg