След три незабравими концерта у нас De Phazz спечелиха абсолютното обожание на българската публика.
С двамата вокалисти на групата Пат Епълтън и Карл Фриърсън се срещаме веднага след шоуто с три биса на Spirit of Burgas.
И докато последните аплодисменти още не са затихнали, без да губя време, минавам директно на въпроса за тайното им оръжие, което всеки път омаломощава от танцуване и аплодисменти българската публика...
Добре де, честно, защо според вас българската публика толкова ви се радва?
Пат Епълтън: Да ти кажа, и за нас е суперизненадващо и, разбира се – ужасно приятно.
Това показва, че хората в България са много отворени за различните стилове музика.
Особено се радваме тази вечер, защото така ни посрещна публиката, която само преди няколко часа е слушала Faith No More, а сега нас ни викат на бис. Много сме поласкани от това...
А като цяло как се чувствате на Spirit of Burgas?
Пат Епълтън: Преди няколко часа малко се притеснявахме. Сега, след като концертът мина толкова добре, сме спокойни. Ние по принцип сме абонирани за джаз фестивали и сериозни събития. А тук се качихме директно на голямата сцена. Усещането беше много яко!
Тоест не свирите на големи фестивали много често?
Пат Епълтън: Не, свирим, но предимно в чужди държави. В Германия сме по-скоро проект за специализирана публика. А тук излизаме пред тези млади хора и те ни посрещат толкова добре...
Карл Фриърсън: Е, ти го каза, все едно младите хора не ходят на джаз концерти...
А какви хора идват на концертите ви?
Карл Фриърсън: Тийнейджъри, техните родители и бабите и дядовците им. Освен всички тях идват и хора, които изобщо не са семейни – гейове, които се държат за ръце и викат с пълно гърло (имитира на фалцет) „De Phazz, De Phazz“, ха-хаха.
Да кажем, че не можем да се оплачем от публика. В Германия сме голямо име, но в чужбина сме дори по-известни.За последния си концерт в България работихте с бенда на Ангел Заберски-син „Брас асоциация” . Как беше, с какво ги запомнихте?
Карл Фриърсън: Беше прекрасно. Винаги съм обичал българите. Имах много, много близък приятел, който почина преди няколко години, и той беше българин. От него знам за големия дух на българите и за уникалната ви музика.
Затова беше прекрасно чувство да свирим с български музиканти.
Между другото това, което ми прави впечатление тук, е нивото на образованието. И изобщо нямам предвид само нивото на музикантите – всички интелектуални полета – езици, философия, хуманитарни науки, математика и биология...
Винаги ли използвате местни оркестри, за да представяте новия си албум Big?
Карл Фриърсън: Да, в повечето случаи. Защото сега има финансова криза и просто няма начин да пътуваме с целия Радио биг бенд Франкфурт, с които записахме албума. Освен това е страхотно усещането да се сблъскаш с чисто нови хора и да правиш музика с тях. Изобщо нямахме страх от това, нямахме никакви притеснения.
Пат Епълтън: Освен това музиката е универсален език и винаги е приятно да започнем диалог с местните музиканти. Учим се взаимно на много неща и този разговор беше особено приятен с „Брас асоциация”. Защото чрез тези музиканти научихме много и за България – разказаха ни го с духа и начина си на свирене...
Последният ви албум Big е по някакъв начин завръщане в бъдещето. De Phazz (Destination Phuture Jazz) винаги са търсили новите измерения на джаза и изведнъж се връщате към класическите стандарти. Какво търсите в миналото и защо направихте обратния завой сега?
Карл Фриърсън (с непоклатима сериозност): Защото се изчерпахме, нямахме идеи и нямаше какво да кажем.
Пат Епълтън: Да, направо се протрихме в последно време – 12 години сме заедно и нямахме какво да си кажем.
Карл Фриърсън: Ха-ха-ха, стига де, хората ще си помислят, че наистина е така!
Пат Епълтън: Окей, тогава сериозно. Повечето банди, след като свършат някакъв значим цикъл от творчеството си, издават диск с „Най-доброто“ или със синглите си, или хитовете. Ние не искахме да го правим. За нас беше важно да направим нещо, което не е ново, но е различно.
Затова след 10 години, в които сме пътували с поглед винаги отправен напред, решихме да се спрем и да погледнем назад – към корените, от които всички сме тръгнали.
И, разбира се, стигнахме до оркестрираните стандарти от 40-те и 50-те. Затова решихме да пресъздадем усещането за тази музика, която е едната от двете съставки на музиката на De Phazz – история и футуризъм.
Според мен с всеки изминал албум музиката ви става все по-комуникативна, все по-отворена към публиката и дори – все по-поп. Мислите ли, че е така, така ли го усещате вие?
Карл Фриърсън: Да, разбира се. Хората общуват по много начини и музиката е един от тях от самото начало на човешката еволюция. В съвременността именно тази нейна древна сила често се използва за манипулиране на масите, за предаване на съобщения.
Да вземем например Боб Марли – музиката му е използвана за една политическа идея, която не кореспондира пряко с посланията, които самият той е вложил, докато я е записвал...
Но в съвременния свят като музикант аз по-скоро виждам музиката на De Phazz като най-лесния начин да обединяваш хората. Може би затова и всеки следващ наш албум привлича и достига до все повече хора...
Тогава каква е мисията на музиканта в съвременния свят?
Карл Фриърсън: По-голяма, отколкото повечето музиканти мислят, че е. И според мен е много грешно да игнорираш силата, която имаш, излизайки пред хилядите хора. И още повече – да я приемаш за даденост. Защото музиката може да промени света.
Пат Епълтън: Да – музикантите трябва да обичат това, което правят, и да го използват освен за своето собствено щастие, и за щастието на другите. Мислех върху това днес. Чувствах се ужасно щастлива, имахме 5 часа, в които аз се разходих по плажа тук и си мислих за това какъв подарък е това, че съм музикант и мога да прекарам време на това прекрасно място.
Карл Фриърсън: Абсолютно – и е суперважно да приемеш тази енергия от природата на това място, да усетиш каква е вибрацията на този плаж, на тази земя и на това море и улавяйки го, да трептиш на едни вълни с хората и мястото на концерта. Питаше ни защо толкова ни харесват хората тук – ами защото правим точно това. И защото сме музиканти.
Защото един политик е неспособен на подобно нещо – той се качва на самолета и говори пълни глупости и лъжи. В музиката няма лъжа, фалшът се усеща. Ние говорим с душата си, а връзката от моята към твоята душа е най-силната и истинската.
Виж малка част от концерта на De Phazz на Spirit of Burgas:
