Гръмотевичната буря на EXIT се размина, за сметка на музикалната, която ни разтресе с Manic Street Preachers, Overdrive и Korn


Тежка музика и атмосферни условия поднесе вторият ден на Exit. 

Личната ни програма започна със задължителното посещение на концерта на българската банда.

Тази година това бяха Gravity Co., а пред Fusion сцената, на която те свириха, учудващо по-голямата част от публиката не беше българска.

Естествено, и българите бяха там и бяха ясно разпознаваеми, докато пеят и поддържат стабилно родната банда.

Въпреки старанията им обаче, ранният час си каза думата и количеството на публиката на поляната беше под нивото на Gravity Co., които звучаха подобаващо добре, докато изпълняваха сетлиста си от преаранжирани песни от първите си два албума, както и материал от предстоящия.

След последното им парче с бърза крачка се запътихме към основната сцена, където програмата стартира за нас с Manic Street Preachers.

Култовата деветдесетарска банда показа, че все още я бива със супер енергичен лайф, който накара цялата публика да се дере и вълнува на всяка песен от брилянтния им мелодичен и политически ангажиран алтернативен рок.

Концертът проходи най-доброто от почти цялата им дискография, като започна с ранни хитове като Motorcycle Emptiness (1993) и продължи с класики като A Design for Life (1996), If You Tolerate This Your Children Will Be Next (1998), You Stole the Sun from My Heart (1999).

Бандата не пропусна да забие и материал от скорошния Send Away the Tigers (2007), като Autumnsong, както и от съвсем пресния Journal for Plague Lovers, излязъл през май тази година, от който чухме Jackie Collins Existential Question Time и Me and Stephen Hawking.

Вълнуващи и развълнувани, Manic Street Preachers качиха градуса на настроението на основната сцена до нива, които трудно биха могли да бъдат запазени и надминати.

Въпреки това една от гордостите на сръбската хардкор сцена - Overdrive се впуснаха в предизвикателството непоколебимо и забиха качествен тежък сет, който подгря публиката за това, което предстоеше.

След концерта от небето започнаха да се изливат литри вода, а тълпата пред сцената се изпъстри в отлбясъците от десетки цветни дъждобрани.

Очакванията за буря, слава Богу, не се сбъднаха, но само в смисъла на метеорологичната прогноза.

Защото към полунощ на сцената се разрази гръмотевичният тътен, който предшестваше концерта на големия хедлайнер на втората вечер на Exit – Korn.

Бандата разби публиката с хитове от всичките си албуми.

Korn доказаха, че са абсолютно способни да срутят 40 хиляди фена и да изпарят дъждовната вода от фланелките им, заедно с всяко съмнение, че повече от 15 години след създаването си са в перфектна форма.

Разбира се, в сетлиста присъстваха задължителните Blind (1994), Got the Life и Freak on a Leash от култовия Follow the Leader (1998), Falling Away from Me (1999), Here to Stay (2000) и Coming Undone (2006), както и размазващи кавър-версии на Another Brick in the Wall на Pink Floyd и We Will Rock You на Queen.

Всички членове на бандата демонстрираха перфектна кондиция – Джонатан Дейвис се справи подобаващо с мощните си вокали, а особено впечатляващ беше новият барабанист на бандата Ray Luzier, който на моменти трещеше с почти дет ритъм.

След трите песни, които бандата заби на биса, облаците над Петроварадинската крепост бяха разкъсани, а феновете се запътиха към по-малките сцени на фестивала.

На фронт стейджа започна енергичният сет на Andy C с MС GQ, а ние се запътихме към Explosive сцената, където хванахме последните песни от протяжния, депресиращ и кървав Doom метъл на британците от My Dying Bride.

След това, малко преди изгрев слънце, вече бяхме на път към квартирата си с абсолютно задоволен глад за тежка музика и гръмотевичен звук.
-----------------
Снимките в тази публикация са обект на авторски права, които са собственост на автора и на Dnes.bg