Сетлист на Dream Theater: 

In The Presence Of Enemies - Part I
Beyond This Life
Panic Attack
A Nightmare To Remember
Hollow Years
Constant Motion
Erotomania
Voices
A Rite Of Passage
The Spirit Carries On
As I Am
Бисове: Metropolis Part I / Learning To Live / A Change Of Seasons Part VI - The Crimson Sunset / A Fortune In Lies

Този материал се осъществява благодарение на: 
Еди, който първи ми каза за Dream Theater преди 10 години
Херо, който ме накара да ги прослушам отново в последната седмица и ме закара на концерта.

Когато десетият албум на прогресив метъл банда, събрала се през 80-те, дебютира на 6 място в класацията на американската Billboard класация (най-висок старт в досегашната им кариера) е ясно едно: те със сигурност правят нещо както трябва.

И няма по-добър момент да ги чуем.

Хубавото е, че само седмица след успеха на новия Black Clouds & Silver Linings, Dream Theater забиха на Калиакра рок фест.

Концертът им закри третия ден на фестивала, след подгрявката на прогресив-дет-фюжън квартета Cynic.

Малко преди 22.00 часа сцената се затъмни и започна интрото – основната тема от саундтрака на „Психо“ на Хичкок.

След това прожекторите светнаха и стадионът беше разтресен от почти десетминутната In the Presence of Enemies - Part 1, която взриви феновете още преди да завърши увертюрата й, след която на сцената се появи вокалистът на бандата James LaBrie.

Последва сетлист от почти цялата им дискография, малко странно наблягащ на Metropolis и наистина шокиращо изпускащ Six Degrees of Inner Turbulence.

От новия албум чухме впечатляващите A Nightmare to Remember и A Rite of Passage.

В албума Mike Portnoy свири най-бързите каси в историята на групата, без да става дума за безумния му blast beat, който за първи път забива с палките, а James LaBrie записва най-добрите си вокали с разумно ниски за диапазона му партии.

На самия концерт се насладихме и на двете – пеенето на LaBrie беше на изключително ниво, дори към края, когато пийването от термоса с вълшебното му питие зачести.

Колкото до останалите, думите са излишни - Dream Theater е бандата с най-добри инструменталисти в метъла и наистина беше удоволствие да гледаш как Mike Portnoy гърми с касата, докато си подхвърля едната палка и компенсира перфектно ритъма само с другата, как John Myung си играе с баса все едно е хванал пластмасовата пръчка на Guitar Hero, как John Petrucci и Jordan Rudess се надсвирват на бисовете, карайки хилядите трещящи фенове да замлъкнат и да се захласнат.

И въпреки че очаквах по-тежък концерт и подредбата на сетлиста ми се стори малко странна, трябва да призная, че чисто музикантски да присъстваш на такъв лайф е изключително вълнуващо, дори през живота си да не си си пускал метъл.

Така, след като с четворния си бис превишиха първоначално обявеното време за концерта и неколкократно развълнувано обещаха, че ще се върнат съвсем скоро, Dream Theater изчезнаха от сцената, заедно с всяко съмнение, че след 20 години, 10 албума, десетки странични проекти и няколко смени са в най-добрия си период от много време насам и са готови да продължават в същия дух още дълго.

Пак заповядай :)

пак ли си била на трибуните, (както на Металика) т.е. как беше звукът сега?

ни беши ли увертюра а нйе овертюра, ча ша земат да са ядосът некои хора и ша стани гейм овер.

беши