Вече и да си бил там, и да не си бил, знаеш какво се е случило на концерта на Металика. 

Въпреки това се преструвам, че днес е сутринта след концерта, аз не съм била зашеметена през последните няколко дни, в които не исках да разкажа за петък вечер дори на най-близките си.

Защото имах нужда да осъзная и монтирам филма, който ми се случи и чак тогава да го излъча.

Сега мисля, че е готов.

Пускам махалото, чувствате се отпуснати, правим още един скок във времето...

3,2,1...

25 юли е, петък, някъде по обяд.

Тръгвам си от работа по-рано и по пътя от вратата на редакцията до колата през главата ми минават странни изречения, като  "денят на концерта на металика, когато ме блъсна кола", или "денят на концерта на Металика, когато колата ми не запали".

Толкова години съм го чакала, че денят ми става нещо като сакрален, незабравим и от страх да не остане в спомените ми с нещо гадно, пресичам много по-внимателно и оставям колата да загрява с минута повече.

30 минути по-късно. В колата дънят стари песни на Групата, а на всяко кръстовище ми се иска да размахам билета в очите на хората.

Не го правя. Вместо това паркирам близо до стадиона и с бързи крачки се запътвам нататък.

16.00 часа. Влизам. Изключвам си телефона. Сядам в кафенето на стадиона.

Поръчвам си кафе и наблюдавам малките и големи групички, които вървят по канала – някои превъзбуден и крещящи, други – по-спокойни и уравоновесени.

Установявам, че официалното метълско облекло вече се е променило – униформата е просто черна фланелка на Металика.

Сещам се как в един ден, преди години, продадох всичките си суичъри на Металика с всички албуми на един непознат. Няколко часа по-рано Киро се шегува, че ако ги бях запазила, щях да идвам с различен албум на гърба всеки ден преди концерта в чест на гостуването им.

Към 17.00 часа вече се схващам в кафенето, а очите ми са се препълнили с човешки лица. Влизам на стадиона. Идеята е да съм на малко по-спокойно място и избирам една от ложите в А-сектор.

Запасявам се с бира, опъвам белите листи за писане и започвам да съзерцавам как стадиона се пълни, как хората около мен потропват нервно на музиката, която звучи (влязох точно на "Chop Suey" на System of a Down).

За много от тях изглежда този концерт не е нищо особено. До мен даже чувам реплика, че "Най-лошото е, че 90% от тези хора слушат чалга всеки ден". Замислям се.

В последствие решавам, че и да е вярно, все едно – където и да се местех по време на концерта, около мен имаше поне 10 човека, които знаеха всички песни наизуст...

18.00 часа. На сцената излизат Sword. Не съм ги слушала преди, но приятно ме очароват – те са съвършената първа подгряваща банда – чисти рифове, прави акорди, хармонична музика между метъл и рок, за текстовете не знам, защото озвучаването беше малко кофти.

Сценичното им поведение ми напомни ранни записи от концерти на самите Металика, даже имаха и нещо като техен кавър.

19.00 Down. Познавам немалко хора, които искаха да видят  Фил Анселмо (Pantera) почти толкова, колкото Металика. Страхотно надградиха Sword с по-тежки и оплетени рифове, и мазен легат бас, който се движи нагоре по грифа, като настроението и нетърпението на тъплата.

Малко по-добро озвучаване и многократно повече ръце в ритъм във въздуха с пръсти в характерния знак на метъла. Ритмично викане, предизвикано от ударите на касата между песните.

Супер силен старт и не толкова силни последни 10 минути, 45-минутната подгрявка на Down ми дойде идеално, събуждащо и повдигащо, а съм сигурна, че за много от техните фенове обещанието да се върнат за самостоятелен концерт е било истинска радост.

Вечерта върви по план, организацията или това, което аз видях от нея, е близка до съвършенството. Толкова ми е приятно, че решавам да се доверя, че хората са по принцип добри, че си оставям чантата на абсолютно непознати, за да чакам 40 минути за тоалетна.

Връщам се в 21.00. Тълпата вече избухва с викове поне за 10-ти път, вече е почти тъмно. 

Изведнъж прожекторите, сочещи към сцената, загасват.

Началните акорди на  "Ecstasy Of Gold"  – интро, което ни хвърля в екстаз.

Когато всички следачи се насочват към излизащите на сцената членове на бандата обаче, стадионът тотално избухва.

Усещането е несравнимо, настръхваш, крещиш с всичко сила, всички около теб крещят, шумът е невъобразим, всички едновременно гледат към огромната сцена и е нещо като масов оргазъм, щастие, което те задушава и сякаш някой друг вика вместо теб с твоя глас.

Колегата сравни преживяването с масовата емпатия на футболен мач и най-вероятно има нещо общо.

Толкова години от живота ти си слушал тази група, гледал си ги веднъж и това е бил големият взрив на шоу-бизнеса у нас (Металика в Пловдив със сигурност е най-грандиозното музикално събитие на 90-те), а сега те се пред теб отново. Наистина се загубваш, а енергията на стадиона е просто взривяваща.

Като стана дума за Пловдив – осъзнах колко много неща са се променили – там, препълненият стадион събра истинските метъли, онези с дългите коси, кожените дрехи и грима, които тогава все още масово се възприемаха нормално, като част от добре позната субкултура.

В петък образите и крайните проявления на стила почти отсъстваха – куфеенето беше рядка гледка, а пого дори на стана.

На баладите запалките отдавна са заместени от телефони и като цяло класиката в жанра вече е заменена от щастливи фенове, които крещят, пляскат, свирят и се кефят, но някак по-вътрешно, предпочитат вместо да се поблъскат да покрепят бандата с аплодименти и пеене.

Металика свириха над 2 часа, вероятно вече си чул, че изпълниха почти цялата класика на творчеството си.

Цялата първа част прекарах в А-сектор, а до мен беше една компания от здрави едри мъже, които скачаха и знаеха всички песни, и плакаха от радост, и скандираха и бяха толкова щастливи, че заразиха всички наоколо да пляскат и да махат с ръце с една идея по-ентусиазирано.

Колкото до бандата – те все още го могат, това е ясно, още в първите 10 минути бяха потни и превъзбудени, Джеймс Хетфийлд имаше разположени поне 7 микрофона на стойки на двете нива на сцената и постоянно тичаше между тях, както и Кърк и Робърт.

Забиха жестоко, озвучаването им, макар да беше малко по-лошо от очакването, все пак се чуваше, а сценичното им поведение успя да вдигне публиката допълнително, макар да не ми се вярваше, че има накъде.

Във втората половина на концерта наистина не издържах и от А-сектор се преместих без особени трудности в първите редове на фронт-стейджа. Изключително се израдвах, че публиката не се изкефи на "Nothing Else matters" повече, отколкото на тежките, истински хитове.

Изпаднах в еуфория, докато виждах с очите си Джеймс Хетфийлд и чувах как около мен 50 човека пеят в един глас с него "One", докато около нас гърмят обичайните пиро-ефекти, напомнящи на шрапнели в ритъма на парчето.

Никой не усети дъжда, малко си тръгнаха преди бисовете – всички искаха да изживеят докрай концерта – до последния акорд на "Seek and Destroy" и до окачането на българското знаме върху барабаните.

Накрая си спомних какво ми каза Велина преди няколко месеца: "Металика и след 40 години да дойдат, ако са живи поколенията, които са израснали с тях, пак ще напълнят стадионите".

Металика. Концертът на годината.

Сега ще броя до три, ще щракна и ще се събудите....

1,2,3...

Най-после един истински концерт да бъде достъпен и за нас българите.Аман от скапана чалга.Metallica rules.

"Началните акорди на Unforgiven (може би 3?) – интро, което ни хвърля в екстаз."
Беше "Ectasy Of Gold".
Фен съм ти и много ти се кефя на статиите, но внимавай за такива неща.

откриха с The ecstasy of gold :)

Пропусна да споменеш реакциите им, особено на Джеймс,който след 15 сек от Creeping Death се обърна с "You are beautiful" към публиката, и Ларс - "Am I the only one who thinks that 9 fucking years are too much time to wait...?" или нещо от сорта.
Мисълта ми е,че ни се изкефиха много :-)

те още Down казаха, че много се кефят на тъплата:)) Е, не, то тука ги зяпахме като невидели хехе

"Като стана дума за Пловдив – осъзнах колко много неща са се променили – там, препълненият малък стадион" - Стадион Пловдив е доста по-голям от "Васил Левски", така че това звучи малко смешно. Ясно е че не си била там но поне почети малко :). Иначе статията е добра, но внимавай повече като говориш за събития, на които не си присъствала.

Точно на Nothing Else matters 50 000 души се кефеха и пяха заедно, заглушавайки Джеймс. Може би най-добре познатата песен на всеки един, чувал за Металика. Просто не виждам смисъл да се дели музиката им. Има такива, на които им харесват по-тежките парчета, има и такива, които ги кефят по-мелодичните (аз съм от тях) и песните като Fade to Black, Nothing Else Matters, One, Unforgiven са едни от най-добрите им парчета и винаги ще си останат такива. Усещането да присъствам на такъв концерт е нещо неописуемо.

номер 6, присъствах, но стадионът беше много пълен, а имаше по-малко хора. Чудих се как е възможно това, явно съм в грешка, защото колегите тука потвърдиха, че стадионът е най-голям у нас.
Оказа се, че в Пловдив не са пускали хора на втория етаж. Спомни си и ще видиш, че съм права.
Явно става дума за някакъв прецедент, не знам.. Грешката е поправена.

не деля музиката им, но едно е да се кефиш на песен, която от десетилетия се върти във всяка чалга-дискотека и на песен, която можеш да чуеш по едно-две радиа или в къщи.
Нищо против въпросната песен, но това, което се случи потвърди, че на стадиона имаше и истински фенове, освен хора, които са слушали само Nothing Else matters.
Иначе и аз определено харесвам повече т.нар. Балади. Друга беше точката.

Down се изкефиха,но само на хората на терена.Спомням си, че Фил размахваше средни пръсти към "А" сектор.

да приемем, че ако продължаваш така ще ти издърпам ушите, а след това ще те изключа блогрола ми.
Звука не беше лош. напротив беше пресрасен, но имаше вятър. ти си била на завет в сектор А, та не си осетила. просто физика - колкото по-силна е звуковата вълна, по-лек вятър може да я отклони.

да. всички в А-сектор си го получихме, начело с мен. Но знаеш ли какво? само хората на терена са го видяли тва хъхъ. ние бяхме прекалено далече

Според мен имаше прекалено много бас. На двойните каси на Ларс не се чуваше почти нищо освен тях.

не знаех, че толкова държиш хората в блогрола ти да са наясно с физичните закони. От друга страна, и на школата на Платон е пишело "Който не знае математика да не влиза", или нещо такова.
Аз бях и пред сцената, наистина там звукът беше по-добре, но да си го кажем направо - беше слабичък и не особено добре покриваше стадиона.
А на 13 мога да кажа, че като има много бас, аз по-скоро се кефя, което обяснява защо толкова вътрешно ми действаше концертът.
накрая за звука - на металика беше най-добър от на трите групи, но не може на 50 метра от сцената да има разминаване между микровон, каса и китара. Къв е тоя вятър не знам, но можеше и по-добре според мен:"))

И аз се кефя на мощен и плътен бас, но в петък ми дрънчаха ключовете в джоба по едно време от зв.вълна ! :-)

Тази година Down, догодина System of a Down. Ще ми се, нали...

А Metallica са си Metallica. Какво друго да кажа? Нямаме право на критика, защото това е бленуван 9 години концерт. Нямаме право на критика, при положение, че не получаваме много качествени концерти и изпълнители на наша земя (като изключим нарастващата честота на гореспоменатото през последните няколко години). Нямаме право на критика, ЗАЩОТО ТОВА СА METALLICA!!!

ся като каза ларс, по едно време той скочи на барабаните. Честно умрях от кеф- няма такова весело блъскане. най-големият!

А тези барабани,при появяването им на сцената отнесоха повече аплодисменти отколкото Sword и Down заедно ! :-)

Аз бях на около десетина метра от първия ред пред сцената в ляво от нея. На задните места не знам, но там където бях звука беше невероятен и доста качествено си се чуваше. Казват, че в Пловдив звукът бил по-силен, но с по-ниско качество. Лично аз нямам никакви забележки към озвучаването. Китарите се чуваха много чисто, а басът беше достатъчно силен, но не и прекалено, за да заглушава останалата музика. А за осветлението нямам думи просто (като изключим това, че известно време явно поради някаква техническа повреда нямаше нито екрани, нито осветление).

сигурно си ходила на повече концерти дори от ФинБел, но, не знам какво е казал Платон, но ФинБел е казал: Цял живот - еби,учи. Та чети сега. Знам, че вие музиковедите, все получавате поканки и сте на лъскавите места, но (тук идва урока и той пак е физичен урок) лъскавите места не винаги ти гарантират качество. Да знаеш нещо от мен, на стадион като ходиш и гледаш да си някъде около кулите с осветлението, в случая между двете кули. Ако беше там, освен че щеше да ме видиш, щеше и да чуеш страхотен звук. така, а форнт стейджа е заблуда за мосовия потребител. така за депеш бях купил няколко билета фронтстейдж и дамите, които бяха с мен, бяха в екстаз от факта, че без малко да хванат дейв за .... ръката. Тогава, дамите бяха масовия потребител, а аз в ролята на преебан фен на депеш. така че съобразявай ги тези неща, че знаеш кво ще се случи :)

Защото едно е да искаш хубав звук на симфоничен концерт, друго е да искаш да пипнеш краката на мадона хехе:)

на seeek and destroy направо откачих, просто това гръмна мозъка ми! А пого имаше, просто не си го видяла!Неколко пъти трябваше да ръгам с лакът мазни потни гърбове, но пък купона бе ...нямам думи да го изразя!:)

Ленче, и аз там бях и аз дивях. Обаче не те видях...