Ето интрото към интервюто, което направих с Брайън и под него - линкче към цялата статия за заинтересованите.

Изпуших неприлично количество цигари докато чаках. Естествено, че се развълнувах. И много ясно – като на истинска руса фенка ми трепереха ръцете. Поради което той ги държеше. И ми каза, че съм хубава, за да се поуспокоя.

После за 5 минути си говорихме весели неща и се смяхме въпреки привидно сериозните теми. Около нас звучеше Остава, които Брайън Молко каза, че харесва. Каза, че помни и Насо Русков.

Той е мил, дребен човек. Спокоен е, говори тихо и бавно. С гласа, с който пее. Усмихва се, но дори когато се усмихва, около него има дъх на меланхолия.

Оказа се, че това му е голяма тема (не че е изненадващо предвид музиката им). Минути преди началото на втория концерт на бандата в София няколко въпроса към него.

Кликни тук за интервюто

Иначе вчера цял ден слушах Meds и определено това е най-добрият им албум или поне в този момент най-много ми харесва. 

На концерта беше чудесно чудесно и изсвириха всичко най-любимо от него с изключение на Space Monkey.  Или аз съм била в такава забрава, че съм я пропуснала в еуфорията. Но се съмнявам да съм чак такава кукувица.
 
Изсвириха 50% от най-любимите ми техни стари неща. Най-високо скачах на Special K, Pure Morning, The Bitter End , Every you, every me.

Голяма кифла съм хаха - само комерсите... 

Сутринта се събудих с Infrared  в главата и удоволствието не успя да ми избяга. Макар че не беше тъмно.

И понеже разни анонимни ме издразниха, изтрих последния пост и ето тук пак пускам някои любими стари меланхолични парчета.

Blue American,
Sleeping With Ghosts,
The Crowl,
My Sweet Prince,
Been Smoking Too Long
Slave to the Wage,
Special Needs (вчера я свириха ура ура)

В крайна сметка концертът наистина не беше кой знае колко як, репертоарът беше прекалено клубен, залата не беше пълна. Но съм  прекалено зъл фен за да не се изкефя... затова се радвах искрено и зяпах групата отблизо, и виках и тъй нататък.
 
Хуу, хуу, дет вика дедо ми.

Soulmates never die... май най-много ме покърти...

точно 4 минути. За толкова време просто няма как да го предразположа с друго освен с държание на дете, което го обича. Така и направих (без да е лъжа хаха)

Истината е, че не му се даваха интервюта. Че отговаряше на всички едносрично. Както и басистът.

Ако достойснтвата са в липсите какво остава за присъстващото хахаха

Щом си го наблюдавала облизо, забеляза ли какъв жест отпави Брайън към един от охранителите след първата песен ??

иде ми се да се разплача, че ги пропуснах
знаех, че ще идват и бях на 100% сигурна, че ще идват юли и съвсем спокойно си уча за сесийка и не ме грее....мразя се
оо и на мен всичките които изброи са ми любими...

забелязах разбира се. ядоса се изглеждаше злобен. какво да се прави, те са звезди. хуху. не мисля, че това ме интересува. в музиката на пича има много и злоба, меланхолия, гняв, комплекси, ужас от света, лутане и блъскане в стените на себе си и такива рабиооти. в крайна сметка наистина важното е, че те се раздадохда на концерта, не се спесиха, свириха доста какво повече...

видяла си Браян наживо....аз само като го гледах се разтрепервах,а незнам ти....може ли постнеш някоя снимка...ако не е много лично :) благодаря!

злобата и артистичната меланхолия настрана, "Brian is a bitch", както казва един хомо-приятел, нищо чудно, че си търсят нов лейбъл.
гневна и комплексирана виртуална завист от мен.