Подход на изчакване за експулсиране на руски дипломати в знак на солидарност с премиерката на Обединеното кралство - по различни съображения - проявяват недвусмислено Австрия, Словакия, Гърция, Кипър, Португалия, Малта.

Кому е нужно без сериозни медиализирани - донякъде поне - доказателства за сетен път да вярваме, че този път Островният премиер отново няма да се извини post factum както за Ирак, където загинаха хиляди невинни ? Или за сетен път да постъпим като крепостни селяни с признаването на Косово? След като всички, уважаващи себе си държави с относително по-многобройни малцинствени етнически групи в ЕС (Испания, Румъния, Гърция, Словакия, Кипър) не признават Прищина! Какво спечели България в случая, освен охладнели отношения с реалния и вечен съсед Сърбия?

Днес си загубих 10-15 минути от живота, за да изслушам вкисналите боза-аргументи на двама измислени полит/екс-посланици, прочули се със своите „подвизи” по линия обогатяване на държавна ясла и предпочитания, респ. ориентация в близко-човешки отношения. Противопоставят липсата на доказателства на първосигнални полит-проп-мейнстрийм-клишета, „базирани на човешки ценности”.

Инсинуирани от наследници на екс-колонизаторите.

Двамцата и тем подобни клакьори противопоставят подхода на българското правителство на „450-милионно население” от държавите-членки на ЕС, експулсирали руски дипломати ? Без доказателства? А едва ли пред-пред-предците на 450-те милиона имат генетичната памет за османидското робство, гарнирано на етапи с етнически издевателства и откровен геноцид! И на сложната географска орис на българите между две съперничащи си, най-често агресивни империи, които  старателно или високомерно отминават българския принос за тяхното собствено цивилизоване и европеизиране.

 Дори да се абстрахираме с тъга от зверските бомбардировки над столицата и други наши селища преди 74 години с активното участие на алкохолика-българофоб от Албиона, донесли хиляди човешки жертви и разрушения, ще върне ли някой живота на невинния Сергей Антонов ? На други разбити човешки съдби с т.нар. българска следа в Рим, ще компенсира ли някой българската държава за нанесения й ущърб и щети, или ще продължим да премълчаваме дори извинението на папа Йоан Павел II?

28 март 2018 г.