Прочетен: 4616 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2017 13:31
„Бър, бър, бър” - това е шумът около мен в любимото квартално кафе. Докато отпивам от капучиното, доволно изяла кроасана с чедър, слушам симпатична песен, която се опитва да надвие бърборенето.
Разговори за:
гранитни плочки,
там по Цариградско,
водичката е безплатна, за теб ли е, там натискаш копчето по средата,
нашият проект за месеца,
няма време, няма,
нормално е сега да има някаква страст,
о, това е проблем вече...
Момичето зад бара се смее на всеки клиент шумно и внася радост наоколо. Симпатична е.
Едно приповдигнато, нали е празник, свети Мина.
Човекът на моята масичка решава кръстословица, забравил е дори да пие голямото капучино и не си яде сладките. Искам да ги открадна, две са, една за мен и една за него, а защо не и двете за мен.
Бър, бър, бър.
Опа, сблъскаха се две заблеяни жени, но се прегърнаха радостно и продължиха.
Нов гост пристъпи от вратата. От онези, облечените - малки кученца, с панделки на главата.
„Няма кроасан за теб, кученце”. „Искам пък”. „Ама няма. Ще ти купим гранулки.”
Everything is fine
This one is with чедър... ъъъ.. cheese.
Oh, ok, I’ll take it
За Вас?
Бръмчи машината. Кафета, капучинчета хвърчат. Животът е забързан, но и хубав. Хората се усмихват, дори кученцето гледа през вратата и знае че няма да яде кроасан.
Айде чакаме те да пием кафе, Айде, идвай!
Егати живота!
„Кооперацията в Свиленград,
терасата е уникална, даже има масички и си сядаме там,
две спални, а тук има килер,
а баня и тоалетна?”
И така едно забързано и забавно утро. Аз се поклащам без да чувам музиката изцяло, едно ми е леко, а хората са доволни.
Едната сладка е изчезнала. Човекът разгръща вестника, кръстословицата е решена.