Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
17.01.2012 13:40 - Human Nature
Автор: felixkotkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8070 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 16.02.2012 10:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Когато волята не е достатъчно оръжие срещу демоните, страховете, тъгата и желанието, има едно последно убежище за изтерзаната душа и то е страданието. Човешко е да страдаш.

Без пози да оставиш отворените рани на времето. Точно толкова дълго, колкото е нужно. И да се надяваш, дори да си сигурен, че то ще ги излекува и че сред месец, година или няколко години ще си спомняш с усмивка всички мисли, гняв, вътрешни монолози. И ще си ги надживял. По-силен.

Страданието е дрога на слабите. И реактивно гориво за силните. Защото само признавайки нищожността си пред вселената, можеш сам да станеш вселена. Това е много по-трудно, но и по-честно и справедливо към самия теб от всички измислици на новото време.

Ако погледнеш на себе си като на човек с право на емоции, можеш спокойно да избегнеш всички приспивателни:
антидепресанти,
дълги срещи с хора без значение,
junk food и junk talk 
кръстоносни походи по барове,
трипове през забравата с алкохол и наркотици,
безсмислен секс,
безсмислен адреналин,
бягства,
завръщания,
заблуди,
facebook, 
телевизия от момента, в който се прибираш, до момента, в който заспиваш...

Именно приемането на несъвършената човешката природа, обречена на загуба, непостигнати мечти, неосъществени желания, недостатъчни възможности, несподелена любов, е пътят към откриването на величието й.

А то се крие в простата детска способност да не се страхуваш и дори да се забавляваш падайки.

Просто защото знаеш, че колкото и да боли, можеш да станеш. И да полетиш.


Тагове:   страдание,   величие,   human nature,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - глупости
17.01.2012 14:12
Значи

"Именно приемането на несъвършената човешката природа, обречена на загуба, непостигнати мечти, неосъществени желания, недостатъчни възможности, несподелена любов, е пътят към откриването на величието й. "


и преди това

"можеш спокойно да избегнеш всички приспивателни на новото време:
антидепресанти,
дълги срещи с хора без значение,
junk food и junk talk
кръстоносни походи по барове,
трипове през забравата с алкохол и наркотици,
безсмислен секс,
безсмислен адреналин,
бягства,
завръщания,
заблуди,
facebook,
телевизия от момента, в който се прибираш, до момента, в който заспиваш... "


ако не разбираш защо тези двете си противоречат, няма да ти обяснявам
цитирай
2. felixkotkov - ok
17.01.2012 14:24
ми недей :)
цитирай
3. noir - ~ N ~
17.01.2012 16:43
Thanks fur noticing ;)
цитирай
4. анонимен - hubavo e
24.01.2012 10:48
:-)
цитирай
5. анонимен - ani
01.02.2012 11:29
Това все едно, аз съм го писала. Понякога се губя за дълго сред тези "приспивателни", но като се замисля го правя, защото изградената в мен ценностна система "вие" от болка ...защото я рушат брутално, очите и душата ме болят от всичко, което виждам, а душата ми едва издържа от болка...от предателствата. И да страшно съм грешна, като се отдам на приспивателните.......но пък когато изляза от тази "фаза" пак вярвам във всичко....и продължавам напред. Ще спра, ще поплача, ще страдам с месеци...но ще си остана аз. Дали ще се справя, не знам. Трудно е, когато си сам. Но пък няма нищо по поучително да спреш за миг в тълпата и да се заслушаш в толкова много бързи и не изживяни емоции и думи на вятъра.
цитирай
6. nav - :)
04.06.2012 13:58
Има и друга гледна точка, че величието на човека е в свободата му да интерпретира всяко събитие през множество различни призми. Ние сами дефинираме какво е щастие и болка и определяме реакциите си на тях. Само по себе си нищо не е само приятно или неприятно в абсолютен план.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2428205
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262