Цялата съм оплетена
в спирали, теории и уравнения на живота с различни количества
обсесии
отчаяние
скука
тагове
алкохол
клишета
думи
успехи
провали
причини
море
сняг
небе
луна
натрапчиво привличане към...
Мисля, пиша, говоря, пея
поствам статуси, стихове и музика
(напълно осъзнавайки колко е тъпо да споделяш на хиляди хора това,
което нямаш смелостта, но искаш да кажеш на един).

Преди години писах, че на всеки се пада определено количество мислене за него от другите.

Тогава П. ми се обади и извини, че е виновникът приятелите ми да ме забравят, защото напоследък е източил публичния резерв за частни облаги :))

Момчил ми напомни Фибоначи и Tool, докато му обяснявам, че от години съм затворник в система, която сама съм построила.
"как ако си в кутия можеш да мислиш извън нея?"
"смени подхода радикално. смехотворно е да правиш нещо с идеята за разрушение. прави го просто защото те кара да се чувстваш добре и себе си"
и т.н. в този дух.

Не харесвам системата.
Но е много добре направена.
Всеки опит за напускане води до задънена улица.
Копая с лъжица под стените.
Изобретявам криле и прелитам.
И все се оказвам на същото място.

Между другото, не вярвам, че човек се променя. Изобщо.
Сменят се възгледите и отношенията му със света.
Дали кутията е вътре, или ние сме в нея?
Дано е второто (а този филм на дъщерята на Линч е отвратителен).

Заобиколена съм предимно от щастливи хора. Тези периоди в живота са редки. Носят надежда и изолация.

Постоянно ми се случва едно странно съвпадение на числа. Колкото повече му обръщам внимание, толкова повече зачестява. Дори не се опитвам да му придавам значения.

Преди дни сънувах поредния апокалипсис (осми подред от различен вид) и всички символи и хора в него се материализираха в един нов спектакъл. Беше толкова ужасяващо, че от 3 дни спя на светната лампа.

Ето, такъв постинг не бях писала от години.

и на мен ми се иска да си поговоря с някого

Аз си говоря постоянно с някого. понякога просто трябва да попишеш, за да се отървеш от блъскащи се в главата мисли.