Постинг
22.01.2011 15:15 -
Пиеса за умиране - ревю
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4582 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2011 15:16
Прочетен: 4582 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 22.01.2011 15:16
"Пиеса за умиране" е театрално събитие с вкус на смърт и мрачен блясък
*****************
В годината, в която театърът плахо започна да се случва предимно извън официалните сцени, а огромна част от номинираните от САБ за "Икар 2011" се оказаха постановки с частно участие в продуцирането, стана ясно, че във време на криза и промяна оцеляват само смелите.
В този ред на мисли "Пиеса за умиране" е идеалният пример. Български текст (на режисьорката Ани Васева и Боян Манчев), подземното пространство на the Fridge извън центъра на София, пълен отказ от класическата форма на репрезентация на пиеса, без това да означава, че текст, режисура и актьорска игра липсват. И театрално събитие – такова, което продава няколко представления напред, за което се носят слухове от уста на уста, което разширява границите на обичайното средностатистическо.
"Пиеса за умирането" е типичен модерен фрагментарен текст, чието решение едновременно те води за ръка през различни смисли, но и те оставя в зависимост от собствената ти ерудиция и асоциативност да намериш тълкуване. Ако във физическия театър изискването за интерпретация е скрито във визуалните кодове, тук езикът танцува между различни разпознаваеми традиции (от класика до абсурдизъм) и пълна деструкция на значещото (по Лотреамон, Батай и Делиоз). Прибавете към това игра на идентичности, пластични експресии, костюми и сценография, звук и музика. Резултатът е спектакъл с феноменални актьорски постижения, който идва като приятна алтернатива на статуквото с оригиналните режисьорски решения и интересни драматургични ходове.
Основната тема, както предполага заглавието, е умирането. Избраната позиция на говорене е ръбът на острието. Дисекцията е смела и показна, обичайно екстатична, а изходната точка е общото между смъртта и театъра подобно на отдавна намереното такова между смъртта и фотографията например (по Ролан Барт и Сюзан Зонтаг). Изследването обаче не е еднопосочно – търсенето се случва между обекта и субекта на търсещия.
Играта на привличане и отблъскване стартира още в самото начало с монолога на Валентин Ганев (звук), който с доволно количество черен хумор рисува усещането за неизбежен апокалипсис. По-нататък танцът на плюшените розови чудовища се редува с любовна игра с болката, за да изследва умирането на сцена - демонично обладаване на играещите от мъртвите персонажи, които се наместват вътре в тях, притискат органите им, чупят костите им, подреждайки ги в желаната форма.
Тук е модерният Аз – нетъждествен с тялото си, воайор, чиято плът е инструмент – за игра, за изследване на границите, но и на връзка със себе си и света. Тялото, което отдавна занимава Боян Манчев ("Тялото Метаморфоза"), е митологична машина, едновременно подчинена собственост на личността, но и определяща я медия. Това е основата за Ани Васева и актьорите в изграждането на динамичната смяна на перспективи и жанрове. Приказна стилистика, физически задачи, визуални картини, провокиращи последвалите психологически моменти, а също - мрачна метафизика, гротеска, черна комедия, ирония, абсурд и дори политическа и социална сатира. Всичко е условно и всичко е истинско. Като умирането. Или като епичната любов между Бъфало Бил и супермаркет Billa...
***
текст: Ани Васева, Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон)
режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
художник: Аглика Терзиева
фотография и графичен дизайн: Иван Дончев
с участието на: Вяра Коларова, Леонид Йовчев, Петър Генков
и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова
"Пиеса за умиране" се играе в The Fridge.
***
Автор: Елена Пенева за Капитал Light
*****************
В годината, в която театърът плахо започна да се случва предимно извън официалните сцени, а огромна част от номинираните от САБ за "Икар 2011" се оказаха постановки с частно участие в продуцирането, стана ясно, че във време на криза и промяна оцеляват само смелите.
В този ред на мисли "Пиеса за умиране" е идеалният пример. Български текст (на режисьорката Ани Васева и Боян Манчев), подземното пространство на the Fridge извън центъра на София, пълен отказ от класическата форма на репрезентация на пиеса, без това да означава, че текст, режисура и актьорска игра липсват. И театрално събитие – такова, което продава няколко представления напред, за което се носят слухове от уста на уста, което разширява границите на обичайното средностатистическо.
"Пиеса за умирането" е типичен модерен фрагментарен текст, чието решение едновременно те води за ръка през различни смисли, но и те оставя в зависимост от собствената ти ерудиция и асоциативност да намериш тълкуване. Ако във физическия театър изискването за интерпретация е скрито във визуалните кодове, тук езикът танцува между различни разпознаваеми традиции (от класика до абсурдизъм) и пълна деструкция на значещото (по Лотреамон, Батай и Делиоз). Прибавете към това игра на идентичности, пластични експресии, костюми и сценография, звук и музика. Резултатът е спектакъл с феноменални актьорски постижения, който идва като приятна алтернатива на статуквото с оригиналните режисьорски решения и интересни драматургични ходове.
Основната тема, както предполага заглавието, е умирането. Избраната позиция на говорене е ръбът на острието. Дисекцията е смела и показна, обичайно екстатична, а изходната точка е общото между смъртта и театъра подобно на отдавна намереното такова между смъртта и фотографията например (по Ролан Барт и Сюзан Зонтаг). Изследването обаче не е еднопосочно – търсенето се случва между обекта и субекта на търсещия.
Играта на привличане и отблъскване стартира още в самото начало с монолога на Валентин Ганев (звук), който с доволно количество черен хумор рисува усещането за неизбежен апокалипсис. По-нататък танцът на плюшените розови чудовища се редува с любовна игра с болката, за да изследва умирането на сцена - демонично обладаване на играещите от мъртвите персонажи, които се наместват вътре в тях, притискат органите им, чупят костите им, подреждайки ги в желаната форма.
Тук е модерният Аз – нетъждествен с тялото си, воайор, чиято плът е инструмент – за игра, за изследване на границите, но и на връзка със себе си и света. Тялото, което отдавна занимава Боян Манчев ("Тялото Метаморфоза"), е митологична машина, едновременно подчинена собственост на личността, но и определяща я медия. Това е основата за Ани Васева и актьорите в изграждането на динамичната смяна на перспективи и жанрове. Приказна стилистика, физически задачи, визуални картини, провокиращи последвалите психологически моменти, а също - мрачна метафизика, гротеска, черна комедия, ирония, абсурд и дори политическа и социална сатира. Всичко е условно и всичко е истинско. Като умирането. Или като епичната любов между Бъфало Бил и супермаркет Billa...
***
текст: Ани Васева, Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон)
режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
художник: Аглика Терзиева
фотография и графичен дизайн: Иван Дончев
с участието на: Вяра Коларова, Леонид Йовчев, Петър Генков
и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова
"Пиеса за умиране" се играе в The Fridge.
***
Автор: Елена Пенева за Капитал Light
Тагове:
Търсене
За този блог
Гласове: 5262
Блогрол
