Само докато ги писах се сетих за още 5 :)) Но и тези са достатъчни, още повече че се случват успокоително често...

1. Преди 2 години заминах на море и последното, което хапнах, беше последен домат, купен с последните ми пари (не питай как съм стигнала до морето:). Когато се връщам, от сифона весело се е издължило 10-сантиметрово зелено стъбълце с две листенца - покълнало от влагата и семето от измитата чиния. Огрява го лъч слънчева светлина. Животът е чудо.

2. Сънувам дълбоко, събужда ме ръката на този, когото сънувам. Двата ми живота се здрависват...

3. Толкова съм влюбена, че буквално усещам как на ръба на пълното умопомрачение не можеш да направиш грешка. Допаминът, адреналинът и ендорфинът така те подлудяват, че скачаш със смъртоносно бънджи - пъпна връв с Вселената. Знаеш, че винаги се къса и долу те очаква жестоко твърда земя, но преди това целуваш облаци, яхнал вятъра. 

4. Чуваш себе си, своя глас/разум/душа в музика/литература/картина/постановка. Изведнъж всичко има смисъл, изведнъж всичко се събира в една точка и няма разлика между теб и това, което гледаш, между теб и света. През 20 век се ражда културологичната и философска теория, че след Ренесанса изкуството замества религиозните преживявания. Ти знаеш какво имат предвид, нали?

5. Наблюдавам света около себе си внимателно, непрестанно, с педантично любопитство. И улавям онези откровения, в които малък жест, случайно изплъзнала се дума, движение или случайност проблясват по-ярко от слънцето. Например в заведение на открито аз и той говорим за ангели. И в този момент от небето бавно се спуска миниатюрно бяло перце и пада точно в кафето ми. Между два момента някой някъде разбира, че е влюбен. Театърът се ражда между думите. Пеперудени криле и синхронно сънуване. И облакът-крокодил, поглъщащ лакомо облака-ябълка. Това ли има предвид Айнщайн, когато казва, че иска да узнае мислите на Бог?

за второто ти завиждам :) а може и да съм забравила вече, че ми се е случвало...
другото мога да се закълна, че е истина!

Сигурно на всеки са се случвали... за мен са спомени, но и очакване за нещо в бъдеще.

straxotno, prejiviax gi zaedno s teb :-)))

много ти отива на лицето (прекрасно до безсилно скърцане със зъби)това: "целувам облаците, яхнала вятъра..." но модерният театър е в ръката, която те събужда в мига, когато я сънуваш.