Малко преди театралният сезон да започне и след натоварената концертна лятна програма, ме тресе силна кино треска. Вероятно причинена от факта, че когато не работя, лежа.
Понеже кино-рубриката ми е във ваканция, реших да споделя няколко филма, които гледах в последните дни:

Wristcutters: A Love Story - чудно американско независимо филмче, в което, макар че се разказва за хора, които отиват в нещо като преизподня след самоубийство, всъщност са побрани и мила любовна история, тонове черен хумор и музика на Gogol Bordello. Идеалка за почивните дни!

The Diving Bell and the Butterfly - главният редактор на френско модно списание получава инсулт и особен вид "заключване", при което може да движи единствено клепача на едното си око. В това състояние написва книга и въпреки депресарското звучене, филмът е ироничен и забавен, невероятно интересно режисьорски решен и изпълващ всяка клетка от тялото ти с желание за живот. Филм-събитие, наистина.

The American - клише до клише, как не ги е срам за такава глупост да харчат пари, дейба.

Splice - как по дяволите Ейдриън Броуди се е навил на това???? смехотворен опит за sci-fi хорър. сме-хо-тво-рен!

Every Day - една от онези не особено смешни комедии, в които средностатистическо американско семейство изживява криза на средната възраст, подхранвана от тон абсурдни и смешни неща, които им се случват. нищо особено всъщност, ама става.

Things We Lost in Fire - Филмът е от 2007, но в случай, че сте го пропуснали, според мен е прекрасен. Отдавна съм зарибена по датското кино ("Реконструкция" на Кристофър Бое ми е в топ 10 на любимите филми изобщо). Susanne Bier е успяла да изкара изключителни актьорски изпълнения от Хали Бери и Бенисио Дел Торо с типично женска режисура - чувствени близки кадри, значещи паузи, емоционални крайности, но не пресъздадени истерично, а естествено. Наистина страхотна драма.

Four Lions - филмът е бил в официалната селекция на Сънданс, но не е взел награда и е ясно защо. Въпреки че борат-идеята за група глупаци -wanna-be-терористи е доста свежа на фона на псевдо сериозния тон по темата. Обаче шегите доскучават още на 1/3 от филма и въпреки опита целият абсурд да се предаде в стил "гротескна играчка-плачка", цялата втора половина минава в повторение на основната тема с вариации. В компания с подходящи субстанции обаче 100% ще се сцепите от смях.

(500) Days of Summer - комедия с адски високи оценки, които уви, изобщо не мога да разбера. Представлява титанично банална любовна история, разказана нелинейно. Честно, не се засмях нито веднъж, освен на началното обяснение: "He believed in love, due to strong early life exposure to sad brit music ". Но около мен разни експерти твърдят, била мноого оригинално разказана историята. ми, пробвайте, не знам.

Before Night Falls - скоро един приятел каза, че вече само гейовете могат да правят толкова дълбоки, чувствени и трогателни филми. Няколко от моите любимци го потвърждават, както и любими гей-истории като "Планината Броукбек" примерно. В случая в главната роля на репресирания кубински поет и писател Рейналдо Аренас е Хавиер Бардем и изобщо не е чудно че за нея е номиниран за Оскар.

Pollock - трябваше ми вдъхновение за една курсова за Полък, но и филмът е много хубав и ако се кефите на изкуството му, го проверете. Режисьор, продуцент и изпълнител на главната роля е Ед Харис. Филмът носи Оскар за поддържаща женска роля на Marcia Gay Harden, която играе съпругата на Полък Лий Краснер, както и номинация за самия Ед Харис за главна мъжка роля. Силен, въздействащ, убедителен - рядко толкова строго биографични филми изглеждат толкова хубаво на екран...

Playing By Heart - добре де, мега стар е, но го бях забравила. Забавен е. И Анджи и Райън са мноооохооохоого секси:))

Young in Revolt - може да е много dorky, ама Майкъл Сера ме кефи много, както и групичката режисьори, продуценти и нови американски комици, които се опитват да творят нов американски хумор, който не включва маймунджулъци (как по дяволите се пише тая дума), пърдене, шибане на пайове и други подобни глупости. Писала съм 200 пъти кои са, затова само ще спомена, че режисьорът на Young in Revolt Miguel Arteta всъщност е по-скоро нов в бизнеса. Но се е справил много добре с пресъздаването на цялата лудост, болка, желание и абсурд на първото влюбване. Сера просто лепва на двете си роли и филмчето е много мило и приятно.

Machete - този го чакам отдавна, още повече след Grindhouse, където според мен зомби-частта на Родригес беше просто съвършена. Очакванията ми се оправдаха напълно - ирония, забавни диалози, добри актьори, които не се страхуват да изглеждат смешни, малко груба любов с жанровото кино, която обаче дава нов и свеж поглед към вече направеното. Веселба.

Много си права за повечето заглавия с изключение /може би/ на "Четирите Лъва", които са си доста успешна и забавна сатира, макар и със задължителния британски черен хумор.

moje li i prevod na balgarcki. Pi6a na latinitca - ne cam v Balgaria i niamam kirilitca

Не е Young, а YOUTH in Revolt
http://www.imdb.com/title/tt0403702/

мерси за съветите иначе :)