Понякога, подобно на сега
седя вторачена в стената
от искане до болка.
Гневът е желание с обратен знак,
вярват на изток
и сигурно са прави.
В някоя паралелна вселена -
мисля си
в някоя паралелна вселена
ме искаш.
Сега съм на единия полюс -
минусов.
но пък нали със сигурност
всичко е относително,
та физиката рано или късно
може да преобърне нещата.
имам предвид моята -
не тази на Айнщайн.
Засега не виждам как само
да срутя стената. 
Нямам кого да попитам
и взимам просто решение.
Рисувам прозорец върху бялото,
отварям го
и политам...

Адски красив стих...

Ти жив ли си? :)) благодаря

Ама още мърдам :) Не бях влизал тук отдавна, ти си сред малкото които познавам от тук които още пишат, такава носталгия ме е налегнала... "Рисувам прозорец върху бялото,
отварям го
и политам... " - Това направо разбива...