Млад природоизпитател се оказва без място да нощува, след като цял ден е търсил бръмбари до странно село на далечен плаж.

Местните му предлагат да остане при млада вдовица в рушаща се къща между две огромни дюни.

По-късно обаче се оказва, че Ники Джъмпей е заложник, сякаш обречен никога да не си тръгне оттам.

Всяка нощ жената изгребва пясъка, който постоянно се стича отвсякъде - през стените, тавана,  пода...

Заложникът й е принуден в името на живота си да се включи в безсмислената игра. Постепенно обаче абсурдът й го кара да преосмисли светогледа си.

Бавно той все по-силно се привързва към жената, макар с голямо усърдие (но неуспешно) постоянно да опитва да избяга от затвора си.

Сизифовските усилия на хората срещу природната стихия се превръщат в метафора на човешкия живот изобщо.

Накрая, близо и далеч от света, в реална и нереална клетка, един мъж и една жена трябва да изберат между  бягството извън своя ад и рутината на тежкото си, но познато съществуване.

Написан повече от 10 години преди Нилс Бейерот да открие Стокхолмския синдром, "Жената от пясъците“ (1962) отрежда място на Кобо Абе до автори като Кафка, Сартр, Камю и Бекет.

Дали адът са другите, самият живот или човекът, дали наистина съществува изборът или заедно с Бог от света се е изпарила и отговорността за собствените ни постъпки, дали извън обществото всички негови морални правила се разпадат на прах – това са само част от въпросите, които задава книгата.