Бих си помислила, че причината е в новата ера и рекламата, които те насилват да запомниш кратки послания или съчетания от думи и образи, за да осигурят по-късно разпознаването и съответно – купуването им сред десетките подобни на консуматорския свят-рафт.

Например скоро видях на една мивка препарат за почистване и в главата ми зазвуча:

Роли – най-бързо ще почисти домовете,

роли – фаянсът, никелът ще светнат

роли – премахва плесента, ръждата

роли е тайната на чистотата...

А не бих си заложила дясната ръка дали ще си припомня „Мила моя мамо“, когато видя майка си...

Разбира се, не е нищо ново. Голямата Скала и Малката Томахавка са се чудели как да определят откровенно различния бял гълъб от всички други гълъби доста преди да изобретят колелото.

Сега, когато имената, колкото и да са различни, не служат за значимо пресъздаване на биография, предназначение и предначертана съдба обаче, имаме нужда от нови етикети.

Аз съм Елена. Но има още милиони Елени. Тогава не съм просто Елена. Аз съм Елена+.

И това, което ме убива е, че колкото и напред да сме в еволюцията, се опитваме да опростим максимално плюса, да си облечем голям кашон с надпис и дори да не се опитваме да го променим.

Та, говорим си за етикетите...

***

Ще започна от една среща преди няколко години, на която обясних на един оператор от Лондон, че професионално съм се занимавала с доста неща. В ерата на тесните специалисти предишното директно пали лампата на Павлов за презумпцията, че не съм била добра във всички тях.

В свят, в който се раждат и умират милиони хора, които дори не са се опитали да открият таланта си (и изобщо не става дума само за изкуства) същите тези налагат грешната идея, че не можеш да имаш повече от едно умение. Защото просто не можеш да бъдеш Малка Томахавка и Голяма секира едновременно.

Разговорът продължи и той сподели, че режисира филми от години, но се страхува да кандидатства за големи бюджети и големи проекти, защото вече има стабилно реноме на доста добър Director of Photography и се притеснява, че няма да го възприемат сериозно, ако в биографията си вписва и позиции различни от тази, за която кандидатства.

Тоест, корпоративният свят, който се нуждае само от една част на машината, явно няма нужда тази част да може да се монтира някъде другаде, или още по-лошо – на две места едновременно. И това на фона, на доказателството, че дори шибаните електрони го могат...

***

Опознавайки света, хората му дават определения, които по-късно помагат за йерархизацията и институционализацията, неделими от човешката природа. Имената, определенията и функциите създават очаквания, които правят света предвидим.

Тъпото е, че често забравяме, че тази предвидимост, основана на причинно-следствената връзка е под голям въпрос.

Научните и доста от познавателните заключения за света се раждат чрез индукция и дедукция. За всеки, който поне малко се е интересувал от съвременна наука или философия е ясно, че да разчиташ на достигането до „истината“ с класически методи (хипотеза-експеримент-заключение) е по-скоро неефективно (най-малкото заради неограничения брой хипотези). Остават две възможности – вярата в случайността и хаоса и вярата в съдбата (холографския принцип на вселената, хороскопите, мистицизма, new-age идеите под всякаква форма, религията).

Без да споменавам къде се намирам между двете, относно етикетите, наистина ми е трудно да реша кое ме дразни повече – постоянното желание на хората да ги прикрепят, пълната примиреност (а понякога – и доволство) от съществуването им на етикетирания обект или априорното мислене, че без тях не може. Волю-неволю бедният Димитър не може да избяга от факта, че шестте му пръста го правят най-разпознаваемия търговец на вино в цял Мелник и никога той няма да бъде друго освен Митко Шестака.

***

Вчера се сблъсках с поредния човек, за когото Благой Д. Иванов е просто „оня със зомбитата“. Дали на Благой му е гот да бъде това не знам, но просто не мога да си представя как целият ми живот и личност, в която присъстват приключения, изкуства, безумни преживявания, абсурдни работни места, събития, гаджета, секс, книги, интереси, външен вид от къса черна до рълга руса коса може да се сведе до „оная Елена с големите цици”.

Особено ме ядосват моменти като тазгодишния Hardcore X-Mas, където виждам 20 познати и всеки ме пита „Квo правиш тук“?
Слушам музика, ограничени типове. Животът ми е управляван от постоянната мания да пробвам нови неща. Не от това да подреждам ограничения си светоглед.

Човек не става по-адекватен, ако правилно търси и намира новото и непознатото. Нито по-уверен. Нито по-подготвен. Може би по-мъдър. Но не рутината на посрещане на челните удари е лакмусът, че живееш интересно. Идеята е винаги да си лабилен. Непредвидим. Любопитен. Откриващ. Да привличаш събитията. Да предизвикваш логиката на заспалите в матрицата. 1000 пъти да пипнеш горещия котлон и на 1001-вия да ти се случи нещо различно от това да се опариш и поучиш от грешката си.

***

Оказва се, че колкото и ловко да бягаш от етикетите, е възможно гореописаната пънкария да те доведе до същата рамка, в която живеят и другите. Не е тайна, че системата винаги намира начин да приобщи критикуващите я и да ги направи поп ивент, прикрит зад маската на алтернатива.

Така истинската победа се оказва и истинската загуба. Ще разбереш, че най-накрая си успял да ядосаш всички мравки и да объркаш стройната им йерархийка, когато те изгонят от мравуняка.
В дивото.
Когато забравиш биографията.
Когато се откажеш от суетата.
Когато отново си чиста дъска.

Въпросът е държиш ли да стигнеш толкова далече? Наистина ли толкова те дразни системата? Заслужава ли си да спреш изобщо да ходиш на концерти, за да избегнеш учудените погледи на обществото, облечено с униформен дрескод, който би трябвало да ги направи разпознаваеми, но вместо това ги уеднаквява?

Ами, зависи от теб. Аз, както е очевидно, не съм сигурна.

Сигурно харесвам доста от етикетите на кашона си. Харесвам много от хората, които са част от тези надписи. Но съдейки по случващото се напоследък в мен, презрението към хората и себе си, фактът, че в град, в който на всяка пряка срещам познати и всяка улица е биография, ми става скучно май говори, че е време за кардинална промяна.

В анонимността.
Извън себе си.
Извън кашона.
Гола, свободна и нередактирана ;)

PS:
Благодаря на Бла за вдъхновението, Иван за чая и разговора, Мелек и Чиката от Last Hope, заради които бях на Hardcore X-Mas и Мартина за всички разговори по всички теми по-горе...

Хубав, искрен материал. Накара ме да искам да видя повече снимки на авторката... свободна и нередактирана.
Името е присъда, между другото.

Nice entry!

а аз искам да се напия.

E, молим. То и аз бях на хардкора, ама нещо ми се доспа и минах през Син Сити. И щото миришех на мятълско и мутрите ме питат "Ти к'во правиш тука ма?" А си изкарах добре... От цялата статия за мен остава отворен въпросът КОЙ, по дяволите, е тоя Благой?? И той на какво мирише? :)

Toq Blagoy miri6e na slivi (za smet). 6e go izpapkam!

Интересни разсъждения. В много от тях намирам и сама себе си.
За съжаление, аз стигнах до извода, че нито един човек ( вкл. ти и аз ) не може да избяга от категоризациите. Въпроса е дълбоко психологически или философски, не знам и аз. категориите или 'етикетите" са се развили през годините, за да улеснят живота на човека. В този сложен свят не бихме могли да оцелеем, ако нещата не са ни подредени в категории.
Ние самите ( и ти самата го правиш- наблюдавай се и ще разбереш) подреждаме нещицата в главата си във "фолдери". Дори да вземем най-простия: "харесвам"- "не харесвам".
Да живееш извън категориите смея да твърдя е невъзможно в съвременния свят. Освен, ако не се оттеглиш някъде в отшелничество :)
Изхода за себе си, който аз видях, е пак в категоризиране :)) А именно- за някои категории ми пука, за други- не :)
"Слушам музика, ограничени типове"- ето ти пример за етикет. Те едва ли са "граничени" само защото са ти казали или мислят дадено нещо :) Просто ти в главата си ги подреждаш в тази папка :)) Съответно те пък те слагат в папка "големи цици" :))) Примерно.

малко дългичко стана, ама тая тема съм я дъвкала много и затова така...

поздрави:)
м.

Не е лесно - нито да си copy-paste, нито да си уникална, различна. Но е адски яко, че си избрала, може би дори несъзнателно, да бъдеш винаги търсеща. И това също дава много, и те лишава от уюта и комфорта на рутинно-познатото.

Успех!

Марина