Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
03.10.2009 23:48 - Рила
Автор: felixkotkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7729 Коментари: 14 Гласове:
11

Последна промяна: 04.10.2009 09:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Доста време след като го направихме, най-накрая сядам да го опиша. За всички, които мразят височините, не слизайте надолу, нужно е само да знаете, че това е дълъг и ненужно подробен разказ за 3-дневния поход в Рила миналия месец.

На мен ми беше за първи път, но за сметка на това бях с опитни планинари, които освен че знаеха какво правят, бяха бързи и високи. Това последното го отбелязвам от една страна, за да кажа, че ситните ми стъпчици и малък разкрач (поздрав с последното, ти знаеш кой си) и ми беше трудно да следвам бързото им темпо, а от друга, за да се поклоня на единствената друга мацка, която успяваше без проблем – Миме, ти си мъж, при това – очевидно висок!

Та дружината беше съставена от Бордюра, Херо, Ицо и Киро, мен и Мимето (оле оле). Въпреки мъжкия превес, кудкудякането беше толкова силно, че един задминаващ ни планинар ни попита нямаме ли куче с нас, защото чул лай (специфичния смях на няколко човека от компанията хаха).

Тръгнахме от Рилски манастир към 7 сутринта и крайната точка на прехода беше хижа „Иван Вазов“. Поради болните в компанията (в това число и аз) и забраванковците (най-разсеяният от компанията качи едни доста гадни скали, след като си забрави очилата най-горе), преходът се проточи до 10 часа, при нормални 8.

Качването беше тежичко, особено в началото – първите 3 часа са вертикални и мъчителни. Това, което виждаш, когато не си нагъзен по баира обаче е наистина удивително. Адреналинът ми беше на невиждано високи нива, а аз не съм човек, който живее спокойно.

image

Колкото по-високо се качваш (качили сме 1000 метра, или даже повече?), толкова по-красиво става и всичко около теб се сменя – въздухът, цветът на камъните (в края на пътуването се върнах с около 2 килограма, това ми е супер непрактична мания), цветята, скалите, насекомите.

Дори скакалците, които долу бяха бежови, на средното ниво бяха светлозелени и огромни, а най-горе – тъмнокафяви и по-дребни. Високите треви ме срещнаха и с няколко наистина странни същества и без да се опитвам да ги описвам, ще кажа само, че аутанът бе винаги под ръка, както и фотоапаратът.

image

Най-странното и неочакваното, което ми се случи обаче, беше вътре в мен. Оказах се на място, което съм сънувала хиляди пъти и направо се задавих от вълнение. Да, знам, че баирите си приличат, но въпросното място беше скала, от която тръгваше наистина огромен баир, който в долната си част образува супер странна и специфична форма.

Преживях най-мощното дежа-ву в живота си, при това продължи поне час. По-нататък по пътя умората, потта и невероятното щастие ме преследваха почти непрестанно. Затова просто уточнявам, че Рила до момента е моята планина и никоя друга не ме е водила до толкова силни състояноя.

Колкото до физическото натоварване, след като миналата година качихме връх Ботев през хижа „Рай“ и слязохме за 1 ден (накрая не можех да движа единия си крак), Рила си беше напълно поносима.

Вечерта в хижата беше изключително приятно, бирата беше най-сладката, която съм пила, а хижарите ни посрещнаха толкова добре, че им дадох повече цигари, отколкото трябваше, за да ми стигнат до края (а това си е голямо свидетелство за благодарност във втората по височина хижа в България).

На втория ден, след отново сладка закуска и кафе, тръгнахме към Рилските езера.
image

Около обед стигнахме и държа да отбележа, че въпреки красотата, това май беше най-неприятният момент от похода за мен. Причината – бях толкова подивяла, че хората около мен доста ме издазниха с присъствието си.

Иначе постоях дълго на езерния връх с брутално разтуптяно сърце и пийнах вода от едно от езерата. Никога не съм била на толкова високо място (освен в самолет) и дълго и мазохистично ходих по ръба на пропастта, за да напомпам до край преживяването. От тогава няколко пъти го сънувах...

image

След това настана "тегавинката" , както казва Херо – 4 часа ни отне слизането от езерния връх и качването на Мальовица. Между двата се спряхме на Еленин връх (не съм сигурна за името).

Мальовица е доста по-трудна за качване от Мусала например, и май е по-кофти и от Ботев (не мога да преценя).

Обаче си заслужава всяка изпръхтяна крачка, дори без да се смята невероятната гледка по пътя, център на която е кибритената кутийка на Рилския манастир сред тъмно зелените огромни хълмове.
image

Едва ли има нужда да обяснявам каква е гледката от Mальовица.
image

Това, което е наистина бруталното обаче, е гледката на пътеката, която води от върха до хижата. Мисля, че това е най-големият рационален страх, който съм изпитвала. Защото пътека няма.

Има вертикален склон с камъни, по който наистина, ама съвсем наистина ти се струва невъзможно да слезеш. Е, възможно беше (с точно 3 падания по гръб с високо вирнати крака), но лошото е, че не беше всичко.

Всъщност хижата изглежда измамно близо, а слизането на три тераси към нея си е толкова гадно, че накрая Херо започна да псува планината, защото нервите и коленете му просто не издържаха на оптичната измама.

Малко преди да падне мракът вече бяхме в хижата, но джипиересът ни трябваше да се върне до Елениното езеро (м, да, имам снимка:))) заедно със спасителите, защото явно двойка туристи не бяха успели да направят късметлийски тайминг като нас.

12 часа ходене бяха увенчани със 2 чинии студена леща за всички, защото готвачът на хижата го мързеше да готви.

Но въпреки че се добрах само до няколко зрънца, след това с отворена уста поемах милионите, които бяха посипали небето. Лежах сама на пейката достатъчно, за досадя с молбите и благодарностите си, че този момент ми се случва на всички богове. След което премръзнала, но в чудесна компания, се отдадох на заслужени няколко часа със зеления бог на ментата, към когото изискванията ми бяха далеч по-прости.

Сутринта продължи със селските изпълнения на хижарите, които обаче доста добре реагираха на крещене и заплахи, особено изречени от Ицо, който минути след сутрешната минидрама вече носеше закуските за всички, които преди 5 минути мистериозно бяха свършили, заедно с желанието на готвача да си върши работата.

Тъпите и нахални изпълнения бързо отшумяха след като изпих кафето си на идеална тишина (докато другите правеха наистина най-омразното ми нещо – да слушат музика сред природата).

Местенцето беше една мъхеста седалка на скала, от която се виждаше идилична картина на Мальовица, три цвята зелено под нея, река, над която прехвърчаха пеперуди и която се скриваше зад също толкова мъхести скали надолу по склона. Да, такова място съществува наистина. И изобщо няма да крия, че пуснах няколко солени капки щастие в кафето с 3 течни сметани и 5 захарчета.

Третият, последен ден мина в лежерно слизане от хижата към първата хижа на прехода, откъдето по-късно се прибрахме с маршрутка до Самоков и София.

По пътя надолу сблъсъкът с реалността мина на няколко етапа – първите дразнещи с присъствието си селтаци, първата леля, заради която трябваше да ходим до тоалетна в гората, след сметка от 50 лева в заведението, разправия за един счупен стол в гнусно заведение на Окръжна.

Финално: и тази година преживяването беше страхотно. И въпреки че отдавна съм засвидетелствала безкрайна, вечна и безкомпромисна любов към морето, планина веднъж в годината е задължително. Догодина искам в Родопите.

image

 



Тагове:   рила,   Мальовица,


Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evchet0 - Много хубав постинг-снимките са ...
03.10.2009 23:53
Много хубав постинг-снимките са уникални и вълнуващи-поздрави!
цитирай
2. анонимен - malka no6tna korekciq
04.10.2009 02:41
pi6e se uven4ani
putepisyt ne me grabna, no tova kato 4e li ne e tolkova vajno. v kraina smetka ti si go pisala za sebe si, ne za nqkoi dryg
цитирай
3. анонимен - ех Рила
04.10.2009 14:23
номер 2 - няма смисъл от коментара ти, коментарите не са за пишман редактори и критици. Браво на авторката, върна ме в спомените когато бях на Рила миналата година. Искам паааак :)
цитирай
4. ivoso - Просто,
04.10.2009 21:34
нямам думи...
цитирай
5. yuliya2006 - ЗДРАВЕЙ СЛЪНЦЕ! КАКВО Е ТОВА ЧУДО ...
05.10.2009 00:08
ЗДРАВЕЙ СЛЪНЦЕ!
КАКВО Е ТОВА ЧУДО КОЕТО НИ ПОДНАСЯШ И КРАСОТА И КАЗАНО Е..ДУМИ НЯМА..
ЧУДЕСЕН И ПРЕКРАСЕН И ПОВЕЧЕ НЯМА ДА КАЖА , ДА НЕ ГО УРОЧАСАМ!


НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/08/31/na-bylgariia-s-liubov-rila.389243

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
6. pnik - Завист
05.10.2009 10:27
Завиждам ви.Явно сте си прекарали чудесно.Жалко, че забързани в ежедневието и борбата за коричката хляб все по-малко време ни остава да се спрем и огледаме.Да се насладим на истинските ценности.Това ми е любимата част от Рила.
цитирай
7. анонимен - rfila
05.10.2009 10:31
Благородно завиждам. Била съм веднъж точно по тези места и оттогава са постоянно в сънишщата ми..
цитирай
8. lubara - Поздрави !
05.10.2009 12:43
Ти си спечелена за каузата, браво !
цитирай
9. анонимен - Бял бор
26.10.2009 19:42
Слабо, много слабо писание за човек, който претендира да е журналист. Ех, Елена... личи си, че и в планината не можеш да се отърсиш от неврозите на градския живот и мрънкането. Стилът и правописът ти пък са под всякаква критика...
цитирай
10. анонимен - uNGZbqnf
03.06.2011 16:44
Such a deep awensr! GD&RVVF
цитирай
11. анонимен - jIsxJLdiy
04.06.2011 10:34
7CZxlk <a href="http://wrqlfcmdzsvk.com/">wrqlfcmdzsvk</a>
цитирай
12. анонимен - JEroZmiBz
05.06.2011 11:16
Ebc9HE , [url=http://gwkmveoxzyov.com/]gwkmveoxzyov[/url], [link=http://hmnoxnsgijia.com/]hmnoxnsgijia[/link], http://bkpwgjpfpgaa.com/
цитирай
13. анонимен - FxcdRbZGTOB
06.06.2011 10:10
DS7quQ <a href="http://cfkxalyywkpn.com/">cfkxalyywkpn</a>
цитирай
14. анонимен - meSBLoBMnGoRF
07.06.2011 16:54
NLh9h2 , [url=http://kagusecbiinu.com/]kagusecbiinu[/url], [link=http://jionntfqzyyu.com/]jionntfqzyyu[/link], http://qzyewbhfedep.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2428219
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262