Шофирането. Със сигурност скокът върху спирачките тренира мускулите на краката и бързите реакции, а ударите по клаксона и псувните освобождават значително количество стрес, но нека си го кажем – шофирането те прави по-лош човек.

Задръстванията, опитите на всеки да бъде топ тарикатът на тази част от земното полукълбо, наглото престрояване на таксиметровите шофьори, картинг- преживяването, в което се озоваваш с маршрутките.

Дебелият тип в големия джип, който отваря тъмното странично стъкло и изсипва пепелника на улицата, дядото в ладата – семейна гордост от 60-те, която гасне пред теб на кръстовището сутрин, изпреварващия в насрещното по пътя за морето.

Трябва ли да изброявам повече?

 

Работата. Знам, че шегите на шефа „наистина са смешни“, но точно в тая криза сигурно и от тях си лишен.

От сутринта те посрещат киселите физиономии и още със сядането на бюрото почваш да си мечтаеш как ще метнеш в лицето на всички молбата за напускане, след което ще се изпикаеш върху конферентнтата маса.

След това се сещаш, че не само не можеш да си платиш тока, ами и моренце предстои. Отлагаш физиологичните нужди, защото кварталът е в профилактика и няма вода, пък и разходите за тоалетна хартия са отрязани.

Когато установяваш, че заплатата ти е намалена, хамбургерите в местното кафене са свършили, а лелята, която чисти сутрин отново е пропуснала точно твоето бюро съвсем се вкисваш, но след кратък преглед на обявите за работа като че ли имаш нужда от някой от вицовете на шефа.

Вместо това получаваш стимулиращ скандал и към 6 часа си завършено депресе, което смачкано се влачи към къщи в жегата...

 

Новините. Имаше един период, в който кретенския задочен диалог между Станишев и Бойко те разсмиваше, но вече и това омръзна.

Бегъл преглед през сутрешните заглавия ти съобщава, че има три ужасни инцидента с деца и пенсионери, 30 смъртни случая при тежки пътни произшествия, криза в „лявото“, няколко наръгвания с нож при пиянски свади и лудо чалга парти, на което са присъствали няколко мутри с висящи дела, стадо чалга певици и трима футболисти.

Към обед небето е ясно, а медиите вече са се заели със следизборните циркове и размени на обвинения между комунисти и псевдонационалисти.

Следобедът е за катастрофите от сутринта, циците на Галена, опасностите за здравето ти и новините за свине, родени с криле и кокошки със склонност към самоубийство.

Вечерта долитат благи вести за жертви по ивицата Газа, пожари, земетресения, урагани и предстояща ядрена война от Северна Корея с любов.

Накрая просто гледаш колата от прозореца, пропускаш срещата с кварталната банда и не правиш секс с жената, защото туко виж се родило седмото извънземно бебе на Джако...

 

Обслужването. Мотаеш се между 15 гишенца с 3 листа и лична карта, докато не особено усмихнати лели с равен носов глас те размотават. 5 минути преди обедната почивка намираш правилното място, но вратата е заключена, защото у нас работното време се спазва.

Решаваш да хапнеш нещо в местното заведение. Изразът на сервитьорката е очарователна смес между презрение, досада и здравословна омраза. Казва ти нещо от сорта на „За вас к"во?“. Ако поискаш меню само защото си я разкарал, ще трябва да срещнеш гнева й. Поръчваш и чакаш докато храната изстине на изхода от кухнята, защото сервитьорката пуши навън с фризьорката от съседния салон.

Междувременно плащаш 50 стотинки да си измиеш ръцете, а след това – още толкова, за да минеш и през тоалетната. Вилицата е пластмасова, както и чашката. Бакшишът не е задължителен, затова оставяш 5 стотинки по-малко и се връщаш към гишенцата.

Там вече има 10 човека преди теб...

Градският транспорт. Метрото е супер, но не живееш нито в Младост, нито в Обеля, нито в Люлин.

Може би не живееш и в София. Затова алтернативите са в най-добрия случай три – автобус (тролей, трамвай), такси или маршрутка.

Първият е евтин и не ухае особено приятно.

Вторият те въвлича в нов свят на виртуозни псувни, цигарен дим и препускащ брояч.

Третият е претъпкан, раздрусва те до основи и преинсталира вътрешните ти органи в една по-добра и устойчива конфигурация.

И след трите си нов човек. По-добър? Едва ли.

Заключение: спри да четеш това, прегледай другите новини, а след работа отиди до някое приятно заведение, удари едно-две и се прибери с такси.

super statia , pozdraw za awtora

Благодаря, авторе! Получих жизнено необходима доза смях за деня. Вие сте едно от нещата, които определено не ме правят по-лош човек :)))

и наистина добре написано.

Въпреки , липсата на оптимизъм успя да ме разведри и заинтригува. Наистина интересна статия - хареса ми! -))

казва-нещата от живота - но поднесени свежо и каращи те наистина да се усмихнеш, да цапнеш 1-2 с приятели и да се метнеш на таксито.Поздрави!

Ако това беше написано от мъж или по-грозна жена - всички коментари щяха да са отрицателни.

не те прави по - лош човек - винаги е въпрос на личен избор дали да се поддадем на злото.

Елена, защо толкова негативно? Аман от хора дето само мрънкат...

аз не мрънкам, а налитам на бой.

На кого налиташ, Елена? На мен ли, твоя най-голям анонимен почитател...? Споко, само се заяждам...