Времето се точи бавно, а аз опитвам всякакви неща
Колкото по-малко се усещаме, толкова по-рядко се гледаме в очите.
Обърнала съм се на другата страна и ми е трудно да преценя дали
улавям нечий поглед, или са ментата, спрайтът и тъмното.

Тия дни обвиненията се сипят като летен дъжд.
Нечо каза, че ако не е така, сигурно ще съм умряла.
Засега май ще трябва да ги търпя...

Тази нощ сънувах, че вали сняг -
сигурно заради разказа на Стефан за айсберг в Сена.

Косата ми напомня на поле от жито -
такива, каквито са в момента
някъде по пътя за морето

Един шведски филм за вампири ме преследва
и една подобна обсесия за един (не двама хаха) човек
и няколко болезнени открития
и мисълта, че нещо ми убягва

Пуша много цигари.
Бла твърди, че пуши повече,
но вместо да споря, ще си запаля една.
Едно време един човек твърдеше,
че някои се раждат с цигара в уста
а след това се напръска обилно с женски парфюм
и разказа как една жена го е замерила с дантелените си прашки
и му е казала "Ти не значиш нищо за мен".
Никога няма да забравя как физически се напикаваме от смях
на тази история със София в едно турско кафене
пред поднос с текила.

Искам слънце и море, умопомрачителен секс и коктейл с малко розово шибано чадърче (ок, може и да не е шибано - даже по-добре да е новичко).
като всеки нормален по това време на годината.

Вчера един бар беше миниран с минали, настоящи и бъдещи поводи за депресия. Но все пак се посмяхме с Киро, който се друса на Лоран Готие и неговият приятел-автор.

Утре можете да ме намерите по бански на вилата.
Че не се търпи вече.