Преди време ми се случи нещо доста неочаквано за всеки, който ходи предимно по репетиции и премиери.

Беше обикновена вечер, обикновен спектакъл и обикновен 7-и ред на партера.

Докато си изключвам телефона, около мен настава дандания, сравнима само с голямото междучасие около будката в гимназията.

Вдигам поглед и виждам, че и визуално напомня на това – 6-7 момичета, облечени като за дискотека, сядат и започват да се хихикат около някакъв предмет.

Центърът на вниманието им не е нов телефон, нито снимка на Робърт Патинсън.

Театрална програма е. И по-точно – млад и не особено известен актьор, който изтръгна толкова въздишки от розовата тайфа в следващите часове, че носталгично се върнах във времето, когато по същия начин въздишах по Стефан Вълдобрев.

След като случката се повтори преди няколко дни, вече бях сигурна – театърът у нас не просто се случва. Той живее, при това – по правилата на популярното изкуство.

Затова ето ти 8 причини, заради които да дойдеш с мен на някое от следващите представления!

Театърът е най-проспериращото българско изкуство. То не е скъпо, дава възможности за независимите проекти и шанс на алтернативните форми и поради това има най-голям потенциал за развитие у нас.

Количеството определя качеството. Ако в киното 2 добри филма на година се считат за грандиозен успех, в театъра само 2 силни постановки правят слаб сезон.

Количествено българският театър е един от най-продуктивните в Европа, още повече ако се има предвид броят на населението.

Българският зрител има избор. В София и в повечето големи градове на България всеки може да отиде на театър. Освен това всеки може да намери това, което търси – забавление, модерно изкуство, алтернативни проекти, студентски театър, провокираща визия, психологически театър, класика.

Голямата продукция гарантира, че каквото и да търсиш, имаш шанса да го намериш – тоест българският зрител има избор.

Българският театър е на високо ниво. Забрави заблудата, че сме периферия на Европа. Добрите български представления са напълно конкурентни на европейските продукции. Доста родни театрали поставят и играят в чужбина и доста от онези, които поставят тук, триумфират по време на гастролите.

Театърът е честен и истински. Театърът е най-истинското риалити. Той не лъже с монтаж и специални ефекти, всичко се случва в реално време, тук и сега, специално за теб.

Случва се по този начин само веднъж и никога не може да бъде повторен. Не можеш да го изтеглиш от торент тракер. Не можеш да върнеш времето назад. Доброто представление ти подарява 2 часа. Само за теб.

Независимо дали си искал да се посмееш, да помислиш, да бъдеш уплашен, развълнуван или просто забавляван.

Театърът е новаторски. Сцената е едно от местата, където винаги може да измислиш нещо ново – театърът се е развивал с векове и все още има неочаквани решения.

И ако в Холивуд слабите клишета са основа на пазара, в театъра, да се опреш на тях, означава евтино да лъжеш хора, които са дошли да ти повярват.

Театърът е модерен. И престижен. Най-евтиният билет за театър струва колкото най-скъпия за кино. И въпреки това театърът все още е достъпен за много хора.

На театър ходят предимно млади хора. На театър ходят хора с високи изисквания за времето си, които търсят интелигентната провокация. На театър ходят пичове.

Театърът е човешки. Той е последното място, където отиваш, за да слушаш. Не за да хрупаш, мляскаш, пушиш, пиеш, сваляш мацки, да се пощипваш, да говориш по телефона и т.н. Там си задължен да седнеш и да чуеш какво някой има да ти каже, и то във време, когато общуването е на път да изчезне.

Там трябва да обърнеш внимание на нещо, което е извън собствения ти вътрешен монолог.

Там търсиш човека, другия. И най-хубавото е, че така намираш себе си.