СФФ почна, гледах три филма.

Козелът.
Банален, муден, предвидим, клиширан. Иван Бърнев беше очаквано цветен и органичен. Имаше няколко суперзабавни момента, но като цяло БНТ през 60-те.
Всички персонажи във филма бяха архетипи - супер банални - националистът, американката, циганката, лудият, алчният.  И отношенията между тях бяха мега предвидими и дори забавните неочаквани ситуации си бяха в руслото на голямата хлъзгава пързалка на клишетата, по която филмът лети с голяма скорост.
Филм с говорещ на Боговете козел - колко човека биха си го причинили? А се оказва, че не кочът мирише - даже от време на време прави доста свежи включвания.
Имаше един кадър, който все едно беше направен от някой от катеринга - вариото забива напред, фартът се дърпа назад и ефектът е все едно група цигани носи блубокс, или декор на стена с равномерни крачки - ако смятат да го показват на фестивали, тоя кадър трябва да се отреже, да не се излагаме.


Съмърс таун.
След великолепния "This is England",  Shane Meadows отново прави страхотен филм с поотрасналия Thomas Turgoose в главната роля.
Тотално безсъбитиен, на пръв поглед - без ясен конфликт и обрат, но все пак малко над час тотално удоволствие, поне за мен.
Черно-бяла динамично заснета история за полски тийнейджър, който снима из Лондон , докато баща му работи, или се напива с колеги.  Малкия среща свой връстник бездомник, дошъл с влака от Нотингъм.
Двамата стават приятели, но всички тези подробности са незначителни пред остроумния диалог, динамичната, почти документална камера, прекрасната актьорска игра и необикновеното усещане за детство и приятелство, което все по-рядко срещаме в напудрените и банални истории на ХОливуд. Просто прекрасен.

Милк.
Шон Пен по принцип е сред тоталните ми любимци, особено с "Тя е толкова прекрасна" и "Аз съм Сам". Тук прави велиоколепна роля (но това сигурно всеки вече го подозира). 
ФИлмът е вълнуващ, драматичен, екстатичен, откровен, остроумен и приятен. 
Абсолютно палци горе - успя едновременно да ме разтърси емоционално, без да ми натрапва усещания. Идеална игра на границата между мелодрамата и документалното пресъздаване на събития. 
Изобщо не съжалявам, че не избързах да го дръпна от някой тракер, въпреки че виси от доста време с хубаво качество.

Тия дни гледах и Watchmen 5 Pounds. За тях ще пиша текстове тази седмица и тук ще спомена само, че и двата адски ме изненадаха с нещо нетипично за ХОливуд - тоталното объркване в първите около 40 мин. И на двата бях като тресната - изобщо не ме прегърнаха с обичайната за американското касово кино стабилност и предвидимост. Напротив - седях си, а около мен летяха въпросителни...

Сега гледам програмата на какво ще се ходи през уикенда...