Огромно легло с кървавочервени чаршафи, Дяволът с мантия в същия цвят, свещеник с питбул, който тихо чете молитва.

До леглото е златно магическо същество, което спокойно седи и чака.

В средата – той – с бледо, сбръчкано лице, вместо опрощение иска една последна чаша вино.

И в пенливите му вулканични искри оживяват всички наслади, които носи усещането за жена.

Спомените стават все по-истински, вкусът на виното става плътта на жената, ароматът и мехурчетата – докосвания и въздишки.

От края започва началото и Ерос* и Танатос* стават едно.

Светлината угасва и се връщаме в детството – малкото момче за първи път е между прегръдките на Златната жена и свещеника. И той прави своя избор...

Казанова е нарицателно за класическия прелъстител. И спектакълът на Диана Добрева го вижда като такъв.

Той е вечният любовник с дарба (или проклятие) да се влюби във всяка, с която е.

Той владее до съвършенство изкуството да престане да я желае в момента, в който в очите й се появят първите лъчи на пълното отдаване.

Екипът на спектакъла търси причината за наркотичната му зависимост от любов.

За разлика от демоничния Дон Жуан на Морфов, с живота си той не предизвиква Боговете. И макар че е саркастичен и нагъл, не атеизмът го тласка към грях. Той избира сърцето си. Но сърцето му не му дава покой.

Огромното легло на сцената приютява поредица от различни жени – невинна, порочна, отегчена, властна...

С всяка следваща влюбена до смърт в него сънищата му се изпълват с повече демони, клетви и въздишки. Поредицата сякаш няма край, а викове от оргазъм и болка постоянно го тласкат да търси изход. Но всяка врата, която отваря, го води по-навътре в себе си, където е все по-самотен.

Казанова трескаво търси идеалната, златна жена. Най-близо е до нея в сексуалния акт. Но тази близост превръща насладата в неудовлетвореност и болка, забавлението – в мъчение.

Ставаме свидетели на това потъване в изключително зрелищния спектакъл. Кринолини, ветрила, пищни костюми, пера, маски, перуки, вино, кръв и плът – всичко в черно, червено и златно.

Музиката на Петя Диманова и киносцените правят представлението пир на сетивата, който остава дълго в съзнанието на публиката.

Демонът, който обладава девицата, докато Казанова е потънал в поредното видение на своята златна жена на фона на минорна цигулка, пирът, приютил същото видение с голите, ритуално танцуващи маски на фона на смесица от Prodigy и нежен женски глас – „Казанова“ определено има с какво да ви шокира и развълнува.

И макар че едва ли има по-добър избор за главната роля от Владо Карамазов, той почти не разви образа си, въпреки че постоянно забързващото се темпо на спектакъла го позволяваше.

Малко равен, но напълно отговарящ на мегапатетичната атмосфера, той все пак успява да омагьоса публиката – със заразителната си енергия, пронизващ поглед и прелъстителна усмивка.

Всички останали играят прекрасно (особено внимание за Биляна Петринска и Даниел Рашев). 

Ако не за друго, можем спокойно да си стиснем ръцете, че вече имаме твърд хит на полусезона.

Казанова е в „Сълза и смях“ на 23 февруари и 5 и 17 март.

-------------------------------------------------------------

*Ерос – бог на любовта

*Танатос – бог на смъртта