Боби каза, че да направиш блог и да не пишеш толкоз дълго в него било като да си вземеш домашно животно и да го изоставиш.

Прав е - моето животно като цяло е доста недохранено милото, но какво да се прави - кофти стопанка и туй то.

Малко депресивни настроения са ме налегнали (признай си, че и теб - кризата е налегнала и четирите слона!) но това не ми попречи снощи да се забавлявам на една маса с няколко нахрантутени (дума на седмицата) и пияни журналисти, които до един обожавам.

Много неща исках да кажа, но най-главното е, че търся изход от вечната истина, че хората в голямото си мнозинство са големи тъпаци (и изобщо не се самоизключвам).
Та самозаблудата за обратното може да дойде от някой мил и мега-положителен човек, който да ми разкаже защо не е точно така, или може да дойде от единстеното място, което генерира качествени, маркови лъжеистини - от мен самата.
Второто е за предпочитане, но ще видим дали ще подейства.

Междувременно дори за хора, които не ме познават е ясно, че трябва нещо да ме пораздруса и да ме завърти на 180 градуса, че хем не ми е удобна постелята, хем не ми се мърда от нея.

Лошото е, че сега не е особено добър момент да я сменям, та ще натрупам още малко дюшеци върху зърното, пък да видим коя принцеса и коя селянка.

Сега започвам с усърдие да се настройвам, че ми се ходи на работа, макар да знам, че не е така, даже хич. Но какво да се прави - Work is the curse of drinking classes

http://www.youtube.com/watch?v=KIiUqfxFttM