Постинг
13.01.2009 15:59 -
In memoriam
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3755 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2009 16:00
Прочетен: 3755 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 13.01.2009 16:00
Едва днес разбрах, че в началото на месеца е починал актьорът Илия Караиванов.
Това е поредната загуба на български талант, но ми стана изключително тъжно, защото с него около 5 години бяхме колеги в представленията "Железният светилник" и "Преспанските камбани".
Времето, прекарано в театъра и най-вече - на няколкото турнета с него и целият състав на двете постановки (редица изключителни актьори) бяха едни от най-приятните и интересни дни в живота ми.
С неговата дъщеря пък ме свързват ранни детски спомени с дъх на латино.
Илия е първият и може би най-убедителен български актьор в ролята на Васил Левски, участва и във филмите "Смъртта може да почака", "Голямото нощно къпане", "Адаптация", "Бой последен", "Апостолите" и "Обратно към небето" и много други.
Не искам да пиша нищо повече за него, освен един последен спомен.
Когато за първи път отидох на репетиция в гореспоменатите представления, с него и с Елина излязохме от Сълза и смях и се разходихме по улиците.
Разговорът течеше предимно като негов монолог (едно от качествата му, които най-много ме забавляваха), докато накрая той ме погледна и каза "Колкото по-висока е кулата, която си построиш, толкова по-качествени хора ще стигат до теб".
Колкото и да е банална, това е една от фразите, които ще помня винаги.
Казана от непознат човек на една 16-годишна прохождаща актриса, тя не блести с мърдост, а с това, че
тогава беше точно в целта.
Като съвет на улицата от отчаян уолстрийт-брокер, който те прави милионер за един ден.
Илия, почивай в мир.
Това е поредната загуба на български талант, но ми стана изключително тъжно, защото с него около 5 години бяхме колеги в представленията "Железният светилник" и "Преспанските камбани".
Времето, прекарано в театъра и най-вече - на няколкото турнета с него и целият състав на двете постановки (редица изключителни актьори) бяха едни от най-приятните и интересни дни в живота ми.
С неговата дъщеря пък ме свързват ранни детски спомени с дъх на латино.
Илия е първият и може би най-убедителен български актьор в ролята на Васил Левски, участва и във филмите "Смъртта може да почака", "Голямото нощно къпане", "Адаптация", "Бой последен", "Апостолите" и "Обратно към небето" и много други.
Не искам да пиша нищо повече за него, освен един последен спомен.
Когато за първи път отидох на репетиция в гореспоменатите представления, с него и с Елина излязохме от Сълза и смях и се разходихме по улиците.
Разговорът течеше предимно като негов монолог (едно от качествата му, които най-много ме забавляваха), докато накрая той ме погледна и каза "Колкото по-висока е кулата, която си построиш, толкова по-качествени хора ще стигат до теб".
Колкото и да е банална, това е една от фразите, които ще помня винаги.
Казана от непознат човек на една 16-годишна прохождаща актриса, тя не блести с мърдост, а с това, че
тогава беше точно в целта.
Като съвет на улицата от отчаян уолстрийт-брокер, който те прави милионер за един ден.
Илия, почивай в мир.
Търсене
За този блог
Гласове: 5262
Блогрол