Постинг
07.01.2009 22:10 -
Автопилот между секундите
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3539 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2009 17:03
Прочетен: 3539 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 08.01.2009 17:03
Един почти цял ден, в който съм сама и мълча - бях на кино, след това 2 часа походих по топящите се улици, минах през една изложба и след това - снимки - пресконференция - представление.
Липсват ми минутите, в които усещаш как времето тече с всяка изминала мисъл.
Поседях в парка и взирането в снежните дървета ми се стори прекалено кратко за един странен работен ден.
Потънала съм до уши в мечти, от онези, натрапчивите, които те преследват цял живот, в сънищата дори и някак ти се иска да вярваш, че са пророчески...
Понякога си мисля, че целият свят и всичко, на което държа е една илюзия. Всъщност, то разбира се е само в главата ми и светът е декор. Но напоследък съмнението ме е обладало толкова силно, че безпощадната ирония, на която подлагам всичките си мелодрами източва и последните капки романтизъм от мен.
Мислех си за началото на този блог, когато толкова много неща се бяха объркали и на толкова много им предстоеше тепърва да се объркват.
Ако ножовете в гърба ми бяха истински, щях да съм мъртва отдавна, но това най-вероятно важи за всеки човек.
Блогът - вече като нещо отделно от мен - е станал точно това, което винаги съм презирала - дневник на спорадични изплюти мисли и преживявания.
Но, както казах, не мога да го контролирам - той се пише сам, моят живот е на автопилот.
Хора, които съм срещала само веднъж-два пъти, а се въртят в сънищата ми с кални обувки и ясни образи като у дома си.
Днес цял ден слушам Рейдиохед и Дебюси. Помня как скоро слушах по радиото един от концертите на Дебюси, който е непознат за мен - беше едновременно толкова модерен, но в същото време - адски мелодичен и с класически, меки и мелахолични хармонии, че ми стана супер объркано дали е нещо съвременно, или класическо.
Напоследък доста съм се запалила по него....
Липсват ми минутите, в които усещаш как времето тече с всяка изминала мисъл.
Поседях в парка и взирането в снежните дървета ми се стори прекалено кратко за един странен работен ден.
Потънала съм до уши в мечти, от онези, натрапчивите, които те преследват цял живот, в сънищата дори и някак ти се иска да вярваш, че са пророчески...
Понякога си мисля, че целият свят и всичко, на което държа е една илюзия. Всъщност, то разбира се е само в главата ми и светът е декор. Но напоследък съмнението ме е обладало толкова силно, че безпощадната ирония, на която подлагам всичките си мелодрами източва и последните капки романтизъм от мен.
Мислех си за началото на този блог, когато толкова много неща се бяха объркали и на толкова много им предстоеше тепърва да се объркват.
Ако ножовете в гърба ми бяха истински, щях да съм мъртва отдавна, но това най-вероятно важи за всеки човек.
Блогът - вече като нещо отделно от мен - е станал точно това, което винаги съм презирала - дневник на спорадични изплюти мисли и преживявания.
Но, както казах, не мога да го контролирам - той се пише сам, моят живот е на автопилот.
Хора, които съм срещала само веднъж-два пъти, а се въртят в сънищата ми с кални обувки и ясни образи като у дома си.
Днес цял ден слушам Рейдиохед и Дебюси. Помня как скоро слушах по радиото един от концертите на Дебюси, който е непознат за мен - беше едновременно толкова модерен, но в същото време - адски мелодичен и с класически, меки и мелахолични хармонии, че ми стана супер объркано дали е нещо съвременно, или класическо.
Напоследък доста съм се запалила по него....
Да попитаме все пак още веднъж: състояла...
За разликата между Поклони и покланяне, ...
Европейски ден на солидарност между поко...
За разликата между Поклони и покланяне, ...
Европейски ден на солидарност между поко...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
поздрави!
07.01.2009 23:27
07.01.2009 23:27
прекрасна си
цитирай:)
цитирай
3.
prostorumi -
Prekrasno
08.01.2009 20:06
08.01.2009 20:06
i blizko mi zvu4i vsi4ko...samo ne viarvam, 4e tova e jivot na avtopilot...nikoi, koito tvori i se samoironizira ne bi mogul da go jivee. Dopada mi stila i posokata na mislite ti!
цитирайвинаги търсим заместители на нещо. след време заместителите просто се нуждаят от други заместители.
цитирай
5.
анонимен -
54 SEU
29.12.2009 23:42
29.12.2009 23:42
Moeto dete, mnogo si zadrystena...
Ot kolko wreme ne si wijdala Uj?
цитирайOt kolko wreme ne si wijdala Uj?
Търсене
За този блог
Гласове: 5262
Блогрол