Обичайното заведение, където срокът някой да ми обърне внимание е към изтичането си.
Днес гледах и снимах откъси и студенти по случай премиерата на дипломния "Мрежата" в НАТФИЗ. Беше хубаво и вдъхновяващо .
Най-странното беше, че студенти, които са учили 4 години как да се изразяват чрез движение, говореха по-подредено и смислено от повечето драматични абсолвенти, с които съм правила интервюта.
КОлкото до постановката, беше хубава.
След репетицията гладът ме подгони и ми дишаше във врата, до вратата на един китайски ресторант, в който бях единствен клиент, при това- четящ първите страници на Бруклинския роман на Пол Остър. Тръгнах си с кутии под ръка и пълен стомах.
Утре очаквам най-накрая да държа Ърбан йога за начинаещи, а ако успея - и да направя малко такава (колкото и не-ърбън да е да ставаш рано, за да правиш йога хах).
Край. официално свърши времето на сервитьорката, както и моето.