Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
08.09.2008 22:12 - Fallin'
Автор: felixkotkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3744 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 08.09.2008 22:20


Седя на стол.
Около мен всичко е тихо, от време на време движение напомня,
че Panta Rei и между миганията стаята не е същата.
Но столът си е там, а аз мигам вече доста дълго.
1,2,3,4,5,6,7,8,9,11,12,13,3,14...
Изведнъж всичко около мен започва да изчезва.
Първо – стените. После – нелепо надвисналият таван
накрая бюртото, клавиатурата и мишката
листовете, чантата
всичко полита изплъзва се и изчезва, оставяйки нищо
нищо, докато накрая и столът под мен се изпарява.
Не, не се изпарява – дори пара не остава след него
Падам.
Първо мигам, за да разбера дали е истина.
После се щипя, хапя и потривам със стиснати очи
ухапаното място
Падам.
Повтарям като мантра Cogito Ergo Sum.
Но скептицизмът ме кара да се осъмня и в това
не съм
няма ме
около мен прехвърчат надежди,
но толкова голи, хлъзгави и бързи,
че няма как да се хвана за тях
протягам ръка за теб,
но и теб те няма, или отново не мислиш
все едно
падам.
Губя се в собствената си нечудесна страна
без цвят, без коз, без захар, без зайци
все по-объркано дали нагоре или надолу,
но усещането е, че с всеки метър
изчезвам,
губя се.
Първо дрехите, обувките, бижутата
после спомените
накрая мисълта
която се преплита, остава зад мен
смуче кръв, сълзи и сополи
става й солено и плюе наоколо
но не се отказва
бяга, накрая се хваща за душата ми.
Спирам за миг – толкова рязко, че ме заболяват гърдите
но не за дълго – душата е толкова мъничка
че бързо се къса нишката.
Сега съм малко куха, малко руса и дори не протягам ръце.
Падам – нагоре, или надолу – все едно
Не ме хващай – по-добре първо ме намери
защото така съм доста непотребна...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - tay
09.09.2008 02:36
не те разбирам понякога !!!
цитирай
2. анонимен - Tzveti =]
10.09.2008 23:12
да разбереш някой /наистина/ се изисква мн въображение, което в днешни времена е забегнало далеч...
блоагодаря на другата в теб, че внася това различно чувство... май всички падаме... идва есен...
поздрав :) http://www.youtube.com/watch?v=inQNN_Gl_cA
цитирай
3. анонимен - chaos
16.09.2008 09:15
е-е-ей, 'ного Дзен преживяване... Попаднах на блога слу4айно, но определено си струваше. Впрочем коза май е добър, а ? :)
цитирай
4. looser - Така получи се и утрото красиво ме ...
23.09.2008 21:09
Така получи се и утрото красиво
ме эавари беэраэличен
барут да пьлня вместо чаши.
След вечер с много вино
и ден роден щастливо
искаха ми отговор глупаци.
цитирай
5. анонимен - Принцесо,
24.09.2008 14:59
Искам да те чукам.
цитирай
6. felixkotkov - пхахаххахахх
25.09.2008 22:43
добре, но намери кой да те целуне, че с жаби съм несъвместима.
цитирай
7. nav - брех
11.10.2008 09:41
финалът много ме грабна, точно както най те обичам, емоция, акъл и искреност.
Пък като стана дума за чукане, все се сещам за онзи чудесен епизод от Метеорите на Турние, когато едно такова куче чукач го отнесе в гъза точно докато чукаше :))
цитирай
8. felixkotkov - хаха
14.10.2008 18:39
да, а ние знаем, че и в живота се случват такива работи хъх
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2428492
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262