Освободих се от задръжките си
и си купих маратонки
с вид на гей (прибави черна чапка и очила, за да не ме познае никой)
се появих на гарата и
с нещастния Боби
яхнахме автобуса.
Към 6 бяхме в Калофер.
Към 8 - излизахме от стаята и се запътвахме към площада
където към 8.15 се проля първата капка
бира
под Ботев.
После вечерни дълги разговори
Сутринта аз изневерих на Хесе и направих сандвичи
докато той четеше Камю за събуждане.
Невероятно гостоприемните местни ни изненадваха приятно и често
DJ-ят ни закара до Паниците
Тръгнахме нагоре, но изгубихме около 40 мин, защото се заблудихме на път, на който сигурно никой не е бъркал.
Към 11 вече бяхме на старта.
Първата част от качването беше тежичка и отчайваща.
Последваха полетата и красотата.
СЛед това - слизането до реката - отново красиво и ветровито.
От реката нагоре
се молех за себе си, краката си, кръста си.
Въпреки всичко, към 13.50 вече бяхме горе.
За 3 часа взехме преход, който познати миналия ден бяха взели за 6.
Без почивки - само по минута за успокояване на пулса
и дишане с вълшебническите ми йога умения.
Райското пръскало беше райско пръцкало  не работеше, тоест - вода няма.
Но има бира, което беше важно.
Надолу кракът ми се схвана. и Стъпалото. и какво ли още не.
докато един фиат не се смили над нас и ни хвърли поне до града.
ПОсле отново местните ни разведоха насам-натам - до леглото в новата хотелска стая.
50 грама ракия и малко бира.
И чао чао.

През това време
Благой се влюбва...

ама, Благой от Водстрой ли?

dobre 4e pone ne kaza sofstroi, 6te6e da e prekaleno neoriginalno ve4e...

наистина щеше да е прекалено, яко щях да загазя :) (пишурка ме разсмя)