Пълна творческа немощ.
Гърлото ми е стиснато.
Сърцето се стиска саму
и аз се промушвам през него
напред-назад като вълна
и се опитвам да натисна копчето на чувствата.
Пълна творческа немощ.
Няма никакво летене по уортън
нито плуване.
пропуснах джаз концерт
защото си ударих главата в масата.
пропуснах много неща заради стреса,
който замести меланхолията
и като че ли ми липсват въпросителните
"ще се оправи ли"?
пропуснах покрай ушите си много приятели
пропуснах да си изпера ризата,
както и да я дам на ближния.
И буза не получи, защото не познавам ляво и дясно.
един син спомен ме дразни,
почти колкото цицината на главата ми.
едно неизживяно синьо.
вече не танцувам на публични места.
Не викам с пълно гърло.
срамувам се дори пред група простаци
да отворя космополитан,
за да не ме помислят за тъпа
каквато всъщност напоследък съм
-някакви депресии?
-никакви, абсолютно никакви, мерси
сериали, дълги пътища между квартали,
филми, букви, книги, музика (?) и пак нищо.
някой ме псува, но иначе върви.
един-два умерени провала, колкото да не е идеално.
забравиха ме няколко човека, а други си припомниха.
Затишие пред буря,
ще си каже някой?
Не, за първи път - попътен вятър...

хм. тва ще да е някаква творческа сатурнова дупка, покрай блог-годишнината ;-)

вятър в платната
вятър в косите

наздраве!