Днес видях, че вече е минала една година, откакто имам блог.
Ето няколко повратни точки, които не присъстват в блогрола:

Ще покрия лицето си с кал
и ще си отрежа косата.
Унижението е толкова голямо, 
че аз се гърча под него - 
един жалък смазан червей. 
Като Медея убивам роденото
от любовния акт,
което в един миг се оказа
уродливо, ниско и неистинско.
И тъжната ми душа
плаче над крехката кула, 
построена от щастливи спомени.
Те агонизират,
стават на прах и изчезват 
под тежестта на вече стореното.
И аз гола и беззащитна
бавно умирам под бремето
на знанието ...
.....

Нямам време да пиша, нямам време да се ядосвам. Заета съм да се отдавам. Трети ден в Благоевград. Минаха 6 представления - може би най-добрите. Днес писах за лудницата "Старицата от Калкута", ще излезе и най-вълнуващото и космическо интервю, което някога съм правила - с Мариус.
През вечерите се отдавам на театъра, после на вечерята и накрая - на леки и средни алкохолни употреби и щастие. Отдавам се със страстта на любовница, която не е виждала секс от много време, макар и метафорично, и реалистично това да не е вярно.
Въздухът е друг, около мен се носи обожание, или поне аз имам сетива само за него.
Почивам си, и често съм щастлива. И красива. Днес най-накрая имаше истинска гореща вода в монолитния ми соц хотел, и след страхотната вана, която си взех, се търкалях половин час из огромното празно легло гола....
...Вчера с него говорихме за живота и Той беше прекрасен, с вътрешна светлина - единствения човек на света (или поне сред моите познати), който е в тотална хармония със себе си, света. Идалист, романтично прагматичен, поетично амбициозен.

.....

С него вървим през света само двамата
Понякога съм бяла, друг път хващам тен и спирам да съм добра.
Той ме учи на дзен и търпение.
Аз го уча да ходи по земята.
Резулатът е чудесно сливане на енергии
И сполучливи нощи и целувки.
Той съществува в главата ми
и е около мен. Напоследък често.
Изобщо - чудесно си го представям.
И го изобретявам.
и за първи път откривам
таланта си на скулптор на реалности...
Нали знаеш, че те обичам?

......

Колко дълго можеш да правиш секс с жена, която ти е тотално безразлична? Колко силно можеш да стискаш клепачите си и да си представяш, че онази, в която влизаш е всичко, което си искал? Многоточие.
Колко дълго можеш да се самозаблуждаваш, че не обичаш, или че обичаш, или че си влюбен, или че ревнуваш, или че имаш тен и лицето ти не старее? Многоточие.
Колко дълго можеш да търсиш заместители? Кога разбираш, че всъщност нямаш нужда от оригинал? Какво е орингиналът? Удивителен знак.
Какво след края? Точки, точки, точки като звезди.
Блъскам се между кавичките и гледам как колите минават край мен и е нощ и съм толкова щастлива и толкова тъжна, че само ако стоя неподвижно мога да не падна на долния ред.
Нов ред. Движа се сред препинателни знаци, пързалям се на извивката на въпросителния и яхнала точицата пътувам нанякъде върху кометата на неизвестното.
Ако много силно ме стиснеш за ръката може да те взема със себе си. Или ти да ме вземеш. Да се вземем - би казал дядо ми, който днес има рожден ден

...EXIT...Всъщност бях вътре в нещата. Или отвън. Не знам. Едно обаче е сигурно. На фестивала си изкарах ФЕНОМЕНАЛНО!
Следва разказ как Киро ме продаде за 5 евро, как видях сюрия мега звезди наживо и от няколко метра и как водката ме праща в едно друго опасно измерение, където сънят започва в 7 часа сутринта, свършва след 3 часа и всичко е безметежност...

...

Номад съм. Обичам да нахлувам в чуждите утрини.
Варварин завоевател. Обожавам, просто обожавам
да се будя на непознати места, в други легла,
да виждам всяка сутрин ново небе през прозореца срещу леглото.
Да усещам как ми се схваща вратът
от прегръдката с новата възглавница...
Искам да се влюбвам в непознати.
Искам да броя бръчките по лицата на спящите около мен.
Това издава колко са живели.
Независимо от годините.
Искам да пътувам. Светът да се плъзга край мен.
Скоростта да размазва страничните дървета
В една зелена линия към чуждите утрини.

....

Той ме прегръща, а аз тихо го питам: "Усещаш ли крилете ми? Защото чувствам, че политаме...."

......

Снимки от Балчик

......

Ние сме малки деца
които се лутат наоколо.
От време на време порастваме,
но само за да си играем до по-късно
да не ни прибират за досадното лягане.
Мисля, че се превръщам в проза.
а бях поезия, бях
Сега вместо музика
на вратата на хладилника виси отварачка.
А вместо скъпоценни камъни в къщи се търкалят кестени
Есента не е без значение
аз съм жена без значение -
така казах на един човек
и дори не дочаках да започне да отрича.
Така разигралата се ситуация
всъщност е доста типична.
и доста хора познават гърба ми,
оставящ недвършени недоразумения
защото сам е не дотам разумен.
Питам се дали е без значение,
че една скорошна вечер ми омекнаха краката?
Че ми се разтуптя сърцето?
Че повярвах и че в момента съм щастлива?
Че в момента летя.
Че стомахът ми е свит, както не е бил толкова отдавна.
Че от години не ми се е случвало толкова специфично нещо
До няколко дни всичко сигурно ще свърши.
И отново ще имам време.
Но ние сме деца,
сънувай
аз съм горе горе
танцувам с тихи стъпки
и отново мечтая, представи си, отново мечтая.
А съновникът предвижда:
Ако танцуваш насън, ще се влюбиш.
И нищо не може да ме разубеди,
че възглавницата ми цъфти
че нещо идва.

когато се прибирам през нощта
нещо винаги шумоли в тревата и ме изпраща до вратата.
Напоследък късните прибирания са съпроводени от странни видения.
Струва ми се светло. Светло е, не искам да си лягам.
Не искам да си тръгваш.
Не искам да те няма.
Искам те.
А още дори не си идвал...

......

Аз, която никога не минавам
два пъти по една и съща улица
никога не ставам, не лягам и не ям
в един и същи час
Не се обличам два пъти еднакво
живея в хаос и самота
Аз, която обожавам да разхвърлям, да се мацам
да се будя в различни легла
да пътувам непрекъснато
и да наричам "дом" крайпътните хотели -
изведнъж усещам
как всичко си идва на мястото
Аз до теб. Ти до мен.
Подредено.

..........

Йосиф, Йогев, Сефи, Ювал, Дейвид, Марто, Иву, Киро, Митко, Митенцето, Николай, Венци, Питър, Иван, Тодор, Борис, Петър, Явор, Владимир, Нав, Веско, Нено, Нено, Марица, Нечо, Илиян, Теди, Елена, Боби, Цвете, Андрей, Камбер, Чавдар, Богдан, Васил, Радослав, Надав, Асгер, Антони, Тони, Марин, Стефан, Момchill, Момчи, Кристиян, Теодор....

..........

Пълна творческа немощ

сега осъзнах, че макар частите от постинги да са подбрани през няколко месеца вървят като разказ хахаха а всъщност в тях са намесени около.. хмм... 15 човека поне.
Явно наистина е било пътуване към себе си...

***

...

...бих искал и аз да имам какво да кажа цяла година... нямам

да почерпиш :))) Хубаво е да погледнеш и да се сетиш за повратни точици/камъни. Мисля си, че никак не е лошо и когато погледнеш назад и видиш много движение, различни скорости, емоции ... макар и по един доста утъпкан път. От тебе - макар и утъпкан, не караш по него скучно и ти е интересно.

Просто така го усещам аз в момента. Накара ме да се замисля. А на рожденичката - честито купил съм биберон и сухо ... мартини :))))

страхотно, много вдъхновяващо, много поетично, много задъхано и самотно... просто невъобразимо :)

Чудесен пост за ЧРД! Пожелавам ти дори "творческата немощ" да претворяваш във вдъхновение.
Aozora

не знам как да ви напоя по интернет, пък и думите не са чак толкова опияняващи, така че - ето нещо вместо почерпка: :))))))))))))))))))))))