Днес преоткрих господството на човека над природата по изключително невраждебен начин. 

Садихме (аз пиех кафенце и пушех, но някак с поглед участвах в саденето - погледът е присъствие от разстояние, според чичето) дървета. Не праскови и череши, а ябълки и круши, като в песента за Катюша. 

После съседът на село (всеки уикенд все по-шоп) оряза непослушните клони на дъртите дървета и аз си отчупих от току-що убития материал. 

От всяко дърво свирка не става, но пък като му обелиш кората има вкус на детство.
И след като с непредубедено любопитство помирисах, опитах как е на вкус и нахапах зелено-бялата кора на няколко места, реших, че цял ден ще искам да стана дърводелец като порастна..

Взех ножа за хляб и започнах да дялкам. След около 3 часа сумарно дялкане се получиха три пръчки и няколко удивления и шеги по мой адрес (а дори не бха забелязали зелените ми зъби).

И преди това си бяха пръчки, но станаха бели, с много идеално изгладени разклонения и завидно бъдеще във вазата в квартирата ми (вместо в печката на гореспоменатия съсед)

Насилието не беше много тежко, защото не гледах как режат клоните, възползвах се само от труповете. Така или иначе, беше хубаво. 

Цял ден четох Буковски (да, все още го чета, по дяволите) и дори не погледнах дъртия евреин, чиито зъболекарско-импресионистки фантазии си купих снощи (макар че като малка исках да стана зъболекар, а не дърт пияница- ебач-гениален писател).

Новеловите награди не бяха спечелени от който ми се искаше. Но той знае, че аз бих гласувала за него дори без да дочета новелата (трябва). 

Наложих си спокойствие и непукизъм. Изгоря ми носът на слънце и зърната на солариум, но според баща ми все още съм ескимос след зимен сън в иглу (виждал в само носа ми ъх).

Оправих наоколо, мисля след малко да си оправя и косата. 

Пише ми се, но не за Икарите, а за съвсем други неща. За съжаление, Икарите са ме подпряли и май няма да мога да ги изиграя и ще им обърна внимание. 

Тази седмица ще има всеки ден видео в Dnes.bg.  Сега - спокойствие и само спокойствие (натиска копчето на корема си, перката се завърта и изхвърча през прозореца)...

drebosa4eto se usmihna i zahapa 6okoladoviq sladoled
p.s.ne6tata sa tolkova prosti,kogato sa napisani za detsa ot detsa

така да садя. Обичам и така да бера :) Обаче се сетих, че от доста време не съм дялкал ... да - като дете - я кама, я меч, я каквото се получи - дялкането беше забавно.

Сякаш си издялкала перката, дето ще ти трябва за поредната седмица... Икарка с перка ;) Примерно.

Когато порасна ще стана дърводелец

Насилие ли е,
когато не гледаш как режат клоните,
а от труповете
само правиш
свирки?

(пустия ми навик да си играя с думички)

Надявам се да бъда извинена!

Поздрави, Феликс!

а безсилие:)
Пък и отрязаните клони, неспособни да се преродят във звук умряха, за да не погине лозата до тях...
Естествен подбор, предполагам:)