Прочетен: 2429 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2008 12:38
За разлика от вчерашния ми селски ден, днес съм човек от така обсъжданата по списанията градска среда.
Вчера се разправях с веригата на огромното ми куче, която го душеше в малката му колибка на вилата и го нахраних с 2 литра бульон (другото ми куче го блъсна кола преди седмица, но аз все още упорито го сънувам и очаквам да залае когато влизам в стария апартамент. Сигурно затова не съм ходила отдавна на гости при мама и татко.)
После въртях мотиката и прекопах половин метър омекнала от дъжда пръст с лопатата. Установих, че наистина пуйките са гениални същества и изпадам в оргазъм близо до тях, както и когато гледам тичащи кокошки.
Седях на един селски балкон и пишех мислена научна разработка за разликата в цвета на пушека от трите комина в близост. Черен, сив и бял. Такива бяха и цветовете на декоративните гълъби, които кацаха и отлитаха от покрива отсреща. Черният беше като гарга - истински красавец.
Щъркели по тези места още няма, тоест мартеницата засега остава на дясната ми ръка.
Тази сутрин обаче не станах рано да издоя кравата, а точно обратното - късно. Кафе, спаначена супа и новия брой на Его.
Онзи ден завърших Мураками и вчера побързах да подаря на Жоро един екземпляр от него, защото мисля, че има шанс да му хареса.
Днес ще почна Памук, който бях изоставила посредата.
Имам разпилени и идеи за рубрики, текстове, сценарий, разкази, почивки. Но точно сега ме мързи да свърша каквото и да било. Затова мисля да си пусна филм и така да го карам в следващите няколко часа.
Довечера ще гледам "Арт" в Младежкия - заради всеки един човек от екипа, особено Пламен и Светльо.
Бай-доброто представление за този сезон засега - "Валентинов ден" на Явор Гърдев в Зад канала - просто гигантско.
Най-странното - онзи ден в Благоевград - "Змейова сватба" - хъм...
Вчера мнението ми по този въпрос окончателно се затвърди след срещата с преките отговорници за материала - сценаристите на Господарите.
С две думи - still alive - тези дни. Макар че не се чувствам точно така...
PS: Приеха ме в Обществото на независимите театрални критици в България. И който ме хване тези дни - черпя.
А всъщност има ли изобщо независим човек?
Трябваше да уча за контролното днес, но се чувствам толкова добре, че съм способен единствено да се усмихвам. Така съм се нахилил, че чак съдбата забеляза и току що получих мейл, че изпитът се отлага. Така че мисля да си изгледам Down by law на Джармуш за трети път ))
А Джармуш е чудесна илюстрация на точно тази фолософия, Фильо - тоя праи филми все едно маже филия - небрежно, медно-кайсиено и черно-бяло до непукизъм:)))
Прегръдки